Boris Domain на 7 години – от блогът на Борис Луканов до Marketing Creative Space

Как се промених аз, сайта ми и Блогосферата в България за това време?

Като че ли беше вчера, когато реших да си направя блог. Беше някъде през декември, 2007 г. Дотогава не присъствах активно в българското интернет пространство, бях по-скоро пасивен юзър. От около година по-рано ползвах Google Reader и се бях абонирал чрез RSS за най-интересните световни сайтове в сферата на рекламата, маркетинга, интернет комуникациите, криейтива и дигиталния бизнес. Следях и най-интересните български блогове.

По това време вече се беше оформила т.нар. българска Блогосфера. Имаше около 500-600 лични блога, половината от които си заслужаваха. Използваха основно blog.bg, blogger и wordpress.com. Някои дори бяха selfhosted, със собствени платформи и домейни. Тогава нямаше Facebook, Twitter, LinkedIn в България, четяхме блог публикациите основно през RSS рийдъри и си пращахме интересните постове по мейл. Веско (dzver) беше създал току що TopBlogLog, където се събираха и класираха по някакъв негов си алгоритъм всички български блогове. Там се оформи едно блогърско общество, което по свой си начин създаваше и коментираше дневния ред на зараждащото се в България „интернет обществено мнение“. По това време някъде започна прехода от т.нар Web 1.0 към Web 2.0 (ако цитирам един колега – Web 1.0 свързваше информацията и я довеждаше до мрежата, а Web 2.0 свързва хората, поставяйки “Аз” в интерфейса на потребителя и “Ние” във Web страниците на социалното участие.).

boris domain

Boris Domain около 2008

Аз се включих активно точно в този момент. Създадох „Boris Domain“ в блог платформата на Google – Blogger. В началото го използвах само да споделям някои мои мисли или интересни материали от Мрежата, които съм открил и които са ми допаднали (повечето постове от онова време съм ги изтрил, но някои съм запазил “за историята“). В крайна сметка, след около 1-2 години, в мен най-после изкристализира идеята – как да изглежда и какво да представлява сайта ми. Освен типичен блог, исках той да се превърне в една своеобразна медия, която да представя всичко най-интересно и актуално от сферата, условно наречена „Marketing Creative”..

По това време (2009-2010) Фейсбук, Туитър и др. социални медии вече започнаха да заемат своето място и в България, предоставяйки много по-голяма възможност за комуникация, интерактивност и социални връзки с много повече хора в интернет пространството. А голяма част от т.нар. инфлуенсъри в Блогосферата станаха първите авторитетни личности и в социалните медии. Блоговете също започнаха да се променят – от нещо като лични дневници, те постепенно се превърнаха в профилирани сайтове, в които собствениците им се концентрираха основно в темите, по които се чувстваха най-силни и компетентни. И уеб технологиите се развиваха с голяма скорост. На мястото на blog.bg и blogger, дойдоха wordpress, joomla, буукмарк сайтовете като svejo, favit, бяха изместени като места за споделяне от социалните мрежи, появиха се и „нови звезди“ в българското интернет пространство, които се бореха за своето място, наред с познатите „стари“ блогъри.

Boris Domain 2010

Boris Domain около 2010

От началото на 2010 г. и Boris Domain премина на собствен WordPress host със собствен домейн borisloukanov.com. А хедлайна се промени от „Блогът на Борис Луканов“ в “The Marketing Creative Space“ (и до днес съм запазил любимия цитат от Джело Биафра – “Don’t hate the Media, be the Media!”). От тогава до преди месец използвах една от най-популярните професионални WordPress frameworks – Thesis. За съжаление тя не се разви достатъчно с оглед новите уеб стандарти и загуби своето водещо място. Затова реших да я сменя и с една отлично направена и приятна като дизайн и функционалности нова тема (Magazine), която освежи визията и пасна според мен доста добре на структурата и концепцията на сайта ми.

Но да се върнем пак малко назад, в годините 2011-2013. И през този последен период промените в уеб технологиите и интернет комуникациите се случваха с все по-голяма динамика. Хората предпочитаха все повече да споделят своите мисли в платформи като Facebook, Twitter, Tumblr, LinkedIn и все по-малко в блоговете си. Смартфоните и мобилните апликации завзеха сериозен дял в дигиталните комуникации, появиха се Instagram, Google+, Pinterest … Дори и Google решиха да спрат услугата си Google Reader, a Feedburner оставиха на доизживяване. В световен план западнаха мрежи като Technorati, Digg, Delicious, Friend Feed, Flickr (нея успяха до известна степен да я възродят, но вече не е с такова влияние, както преди).

Умряха ли блоговете?

И да и не. Колкото и да им е мъчно на някои блогъри от „онова време“, блоговете и Блогосферата, такива каквито бяха от преди 7-8 години няма как да се възродят, те загубиха влиянието си по естествени причини, свързани с развитието на уеб технологиите и социалните медии, а не заради умирането на RSS рийдърите. Наскоро Комитата, един от първите български блогъри, писа със съжаление за тези процеси, призовавайки старите блогъри да се свържат отново в онлайн общество чрез Inoreader (най-добрия RSS рийдър, създаван някога, при това български…за съжаление закъснял с появата си с около 7-8 години):

„Фейсбук и Twitter междувременно неимоверно нараснаха като употреба и инструменти за споделяне. За съжаление, голямото им предимство е и големия им недостатък – ако нещо потъне назад във времето, дори седмица, вече е почти невъзможно да бъде открито и това особено важи за коментарите по различните материали, които са сигурно най–важната характеристика на споделената мрежа, след самото споделяне.
Това свали тежестта на блоговете и те в момента имат много по–малка публика, споделяния и коментари от тогава. Разговорите се преместват във Фейсбук и Туитър и съответно в един момент почти изчезват, което пък прави мрежата повърхностна, без памет и дълбочина, което пък (като един от факторите) въобще лишава хората от мотивация да пишат нещо сериозно извън медиите.“

Но пък всичко това промени блоговете. Блоговете от последните години вече приличат на съвсем функционални лични уебсайтове, а авторите им се стремят да създават полезно качествено съдържание за своите потребители, а не просто да споделят своите мисли по злободневните проблеми на деня. Много предприемчиви блогъри осъзнаха и че от сайтовете може и да се печели и насочиха усилията си и към монетизация на своето съдържание в Мрежата (колкото и малки все още да са тези възможности за България).

Разбира се, новите поколения уеб платформи за лесно създаване на сайтове и поддържане на присъствие онлайн, голямото количество лични сайтове, които се появиха през последните няколко години у нас (може би около 5000 – 6000), неминуемо доведоха и до спад в качеството. Но това е нормално, слава богу и възможностите ни лесно да филтрираме съдържанието в мрежата и да избираме само това, което считаме за качествено и близко до нашите нужди, също се увеличиха.

boris domain tags

Как се промених аз?

За тези 7 години научих много неща и в професионален, и в личен план. Нито ден не съм спирал да следя, да се интересувам от новите неща в този интересен бранш, на който съм се посветил. Присъствам в почти всички сериозни (и не толкова сериозни) социални мрежи, опитах се да бъда нещо като контент-куратор в онлайн пространството и да надградя знанията и опита си в сферата на маркетинга, рекламата и връзките с обществеността с фокус дигиталната среда.

Създадох малка компания за обучения и консултации – Marketing Creative Lab. Част съм и от ITraining – компания, осигуряваща специализирани тренинги за бизнеса в областта на Microsoft технологиите.
Поддържам още няколко лични сайта, по-скоро от типа на т.нар. микроблогове: Boris Loukanov Web Mix, където споделям различни неща от мрежата, които са ме впечатлили, Boris Loukanov Creative Mix, основно за креативно вдъхновение, Boris Loukanov Marketing Creative Library, в който качвам интересни електронни книги, интригуващи презентации, актуални white papers и др. текстове (не мои) от различните сфери на дигиталния маркетинг и креативното мислене…

Опитвах се винаги да намирам време и за граждански „хактивизъм“, с фокус към проблемите на свободата и неутралността на интернет, хакерската етика, отживялата система на авторското право и нуждата от промяната ѝ, новите политически идеи и икономически концепции, зелените алтернативи в обществото ни…

И най-важното – през тези 7 години, само благодарение на дигиталните технологии и социалните медии, спечелих толкова приятели и създадох толкова добри познанства, и лични, и професионални, за каквито трудно бих могъл да мечтая в „преддигиталното време“.

В заключение, отново искам да изкажа благодарност на някои от хората, които са ми помагали за сайта през годините – Валентин Вълов, Оги Младенов, Христо Стоянов, Евгени Йорданов, Иво Илиев, WordPress обществото в България, и не на последно място – на страхотния екип на Superhosting.BG, чиито услуги ползвам от самото начало и съм повече от доволен.

И съвсем в края, понеже сме в навечерието на Коледните празници и Новата 2015 година, ми се иска да пожелая нещо на всички мои приятели и читатели в чисто човешки план:

Живеем в много динамично, интересно, но и трудно време… Усещам, че то започва да ни влияе все по-изнервящо напоследък… Пазете си нервите и не се тормозете за глупости. Не приемайте живота като борба или война, гледайте по-леко, по-спокойно и усмихнато на случващото се около вас. Целите в живота са нещо важно, но както казва една ДЗЕН мъдрост – не толкова крайната цел е важна, по-важен е пътят към нея. Устремили се като коне с капаци единствено към Целта в далечината, много често пропускаме хубавите неща и незабравимите мигове, които са около нас, Сега!