Crowdsourcing концепцията – нова версия на хакерската идея за Икономика на Базара?

Когато миналия месец написах поста “Crowdsourcing – най-новата Маркетинг 2.0 идея”аз представих тази концепция като нов бизнес модел, разработен теоретично и приложен в практиката през последните няколко години. Но…като малко се позамислих, всъщност открих, че тази концепция не е никак нова – тя работи на практика и дава реални резултати в хакерските общности от средата и края на 80-те в процеса на разработването на свободен софтуер и сред фанатичните Linux евангелисти от 90-те години на миналия век, допринесли за усъвършенстването на революционната ОS почти до границата на съвършенството.Това, което ме накара да напиша този пост е, че едва наскоро прочетах (за мой голям срам) програмното есе за цялата световна “open source” общност The Cathedral and the Bazaar, написано през 1997 г. от легендарния Ерик Реймъндс – сред „иконите” на хакерското движение, заедно с Ричард Столман, Линус Торвалдс, Брус Перенс, Майкъл Тиеман и др. (между другото „хакер” в смисъла, влаган от тези личности е нещо много по-различно от комерсиалните представи, насаждани ни от евтини холивудски продукции или бестселъри-еднодневки; истинските хакери са субкултура, която в никакъв случай не бива да бъде свързвана с разбиване на пароли и крашване на системи за компютърна сигурност, те наричат презрително тези, които се олицетворяват с този тип действия „кракери”). Цялото есе е посветено именно на тази революционна за времето си бизнес концепция – икономическия модел на „базара”, в противоположност на концепцията за „Икономиката на катедралата”.
Реално погледнато модерната днес концепция за т.нар. “Crowdsourcing” e де факто нова версия на идеята на Реймънд за „Икономиката на базара”.
Ето как обяснява разликите между двата модела знаменитият хакер:

„Linux преобърна голяма част от това, което си мислех, че зная. От години проповядвах Unix евангелието на малките инструменти, бързото създаване на прототипи и еволюционното програмиране. Вярвах обаче, че има определена критична сложност, отвъд която е необходим по-централизиран, априорен подход. Вярвах, че най-важният софтуер трябва да бъде съграждан като катедрали — внимателно майсторени от отделни вълшебници или малки групички магове, работещи в прекрасна изолация, като никоя бета версия не бива пусната преди да й дойде времето.

Стилът на разработка на Линус Торвалдс “пускай рано и често, слушай потребителите си; възлагай на други желаещи всичко, което можеш; бъди открит до степен на безразборност”, ми дойде изненадващо. Нямаше го тихото, благоговейно катедрално разработване. Linux обществото по-скоро ми приличаше огромен шумен базар с различни планове и подходи, от който само по чудо би могла да се роди съгласувана и стабилна операционна система.

Фактът, че този базар като че ли работеше, при това добре, ми дойде като гръм от ясно небе – Linux светът не само че не се разпадаше, но и като че ли ставаше все по-силен и по-силен, при това със скорост, за която “катедралните строители” едва ли биха могли да мечтаят.”

Ерик Реймънд, въпреки, че пише основно за бизнес модела на създаване на софтуерни продукти, достига до един много силен философски синтез в този наистина забележителен текст, който ни най-малко не е загубил своята сила и въздействие и днес.
Ето още някои от неговите прозрения, пряко отнасящи се и до най-съвременните тенденции, както и в проджект мениджмънта, така и в бизнес развитието като цяло:

Ако има достатъчно очи, всички грешки се виждат.

Ако се отнасяш към своите бета изпитатели като към свой най-ценен ресурс, те ще ти отвърнат, превръщайки се най-ценния ти ресурс.

Щом нямаш добри идеи, тогава разпознавай добрите идеи на своите потребители. Понякога второто е за предпочитане.

Често най-поразителните и новаторски решения идват след откритието, че представата ти за проблема е погрешна.

Съвършенството (в дизайна) е постигнато не когато няма какво повече да се добави, а когато няма какво повече да се отнеме.

Не е чак толкова важно координаторът да може да измисля изключителни, блестящи дизайни; напротив – от критична важност е той да може да разпознава добрите идеи в дизайна от други хора.

В много отношения, поведението на Linux света е подобно на свободен пазар или екологична система, където сбор от себелюбиви агенти се опитват да увеличат ползата си до най-голямата възможна степен, в хода на което се получава самокоригиращ се спонтанен ред с по-голяма сложност и ефикасност, отколкото би могло да бъде постигнато от каквото и да било централно планиране.

Мисля, че бъдещето на софтуера с отворен код все повече ще принадлежи на хора, които знаят как да играят играта на Линус, хора, които изоставят катедралата и се присъединяват към базара. Това не означава, че индивидуалната проницателност и надареност вече няма да са от значение. Напротив, мисля, че острието на софтуера с отворен код ще принадлежи на хора, които започват от индивидуална проницателност и надареност, а после я усилват чрез сполучливото изграждане на заинтересувани доброволчески общности.

Разбира се Реймънд подчертава, че прилагането на „базарният модел”, отварянето на „кода” към потребителите (в най-общия смисъл на думата) сам по себе си не е гаранция за успех – примерът с фалита на Netscape (макар че пък точно от него се роди Мozzila, проект който се радва на успех и е сред символите на идеята за отворен код днес).
Но все пак кое е най-важното според него: „Разработката на всеки един проект започва – дори задължително се начева – от една добра идея в нечия глава. Катедралите, базарите и другите социални структури могат да впрегнат тази мълния и да я усъвършенстват, но това не става по поръчка. Следователно наистина основният проблем на иновацията (в софтуера, както навсякъде другаде) е как да не я мачкаш; дори още повече – как да развиваш много хора, които на първо място да имат прозрения.
Би било абсурдно да предположим, че катедралният стил на разработка владее този трик, а ниските входни точки и плавността на процесите на базарния – не.”

П.П. Специални благодарности за българския превод:
Никола Колев
Калоян Доганов
(8 август 1999, версия на превода: 26 декември 2000, със съвсем леки корекции от мен blk)

Видеото е от култовия филм “Revolution OS”. Препоръчвам ви го горещо! Знаете откъде да си го изтеглите:-)