Boris Domain » Да изметем ДЕГЕНЕРАТОКРАЦИЯТА, за да не се превърнем в дегенерати!

Да изметем ДЕГЕНЕРАТОКРАЦИЯТА, за да не се превърнем в дегенерати!

by Boris Loukanov on June 20, 2013

in Blog, Personal notes, Politics & Society

Да изметем ДЕГЕНЕРАТОКРАЦИЯТА, за да не се превърнем в дегенерати!, 5.0 out of 5 based on 2 ratings
GD Star Rating
loading...

Полу-празни мисли на един полу-криминален елемент

fostavkaДълго време си задавам въпроса, защо, по дяволите, в България през последните 20-тина години нещата в се случват толкова бавно, трудно и мъчително и толкова неефективно. Защо тия, които ни управляваха през този близо четвърт век, не бяха запомнени с почти нищо позитивно, защо не промениха поне с малко представата ни, че тук, по тези географски ширини, сме като в някаква сатурнова или черна дупка, от която спасение няма и надежда всякаква трябва да оставим.

Много анализатори, политолози, социолози през годините също търсеха отговора на въпроса – най-вече в това, че системата, в която живеем,  е само някаква фасадна, псевдо-демокрация, а в същността си е нещо съвсем друго – плутокрация, олигархия, политическа мафиотизация, обвързване на престъпните структури с политическите върхушки, срастване на финансовия капитал с държавното управление до фаза на тотална, узаконена корупция, източване на публичния ресурс към съмнителни частни икономически групировки и всичко това за сметка на обикновения български гражданин, десетилетия наред нагло лъган, мамен, изнасилван всекидневно, ежечасно, перманентно.

Това, че си ги избираме все същите да ни управляват на всеки 4 години, разбира се, е факт, чиято мазохистична природа сега няма да анализирам. По-скоро ми е интересно да потърся общото между всички тези политически и икономически субекти, които с хищнически апетит и пълна самозабрава разсипват държавата, съсипват живота ни и бъдещето на децата ни. Говоря за т.нар. „елит” на нацията, заради който се срамувам да се нарека българин.

И след толкова време, прекарано в дълбоки размисли, на мен полу-криминалния елемент (по определението на един политик, чието име ме е гнус дори да споменавам), ми хрумна обобщаващото понятие, което подхожда идеално на системата, изградена от този роден „елит” в последните години – „Дегенератокрация”.

Няма как по друг начин да се нарече, след като тя е „болен продукт“, дело на типични дегенерати. Дегенерати не в чисто физиологично-антропологическия смисъл на понятието (макар, че съм убеден, че патолозите биха открили със сигурност и тежки деменции на ментално и генетично ниво у много от нашите политически и икономически „лидери“). Дегенерацията при тях е в морала, в ценностната система, в изкривеното чувство за справедливост, в извратения им мироглед, насочен към безскрупулна печалба на всяка цена, в пълната загуба на духовните качества, благодарение на които животинския вид Homo Sapiens претендира да се нарича Човешко същество. За тях няма нищо свято, за тях понятия като патриотизъм, отговорност, чест и принципност са лишени от всякакъв смисъл.

Дегенератите, създали дегенератокрацията, на пръв поглед са различни, но всъщността си си приличат. Те не са нито леви или десни, не са нито червени или сини, нито либерални или консервативни, нито русофили или американофили, „турци“ или националисти, не принадлежат към една и съща масонска ложа или към един финасово олигархичен кръг. Най-важното, по което си приличат, е тяхната пряка или косвена връзка с различните управления и отдели на бившата Държавна сигурност и недоскъсаната изцяло пъпна връв със службите на БКП и КПСС, превърнали се в кукловоди на т.нар. Преход, в идеолози на днешната „дегенератократична“ система. Те са навсякъде, всумукали са се като гнусни паразити в обществото ни, пропили са душите ни с отрова, опитвайки се да ни внушават, че те са моделът за подражание, че тяхната гнила каста има правото свише да ни управлява и да се разпорежда със съдбите ни. А вече на политическата и икономическата сцена излизат и второ поколение дегенерати, пардон дегенератократи, още по-отвратителни, още по-арогантни, още по-безскрупулни.

DANSwithme

Заявявам най-отговорно – всеки, който е бил и е в момента част от управлението, част от политическия, икономическия или бизнес “елит” на България през този толкова мъчителен за 99% от българските граждани Преход, той принадлежи към „дегенератокрацията“ и заслужава само мълчаливото ни презрение.  Не че сред всяка една партия или икономическа структура, няма нормални, интелигентни, разумни хора, но дегенератокрацията просто не понася тези качества, мрази нормалността, тя притежава способността за отрицателно време да убие всичко човешко в индивидите, поддали се на властта й. За съжаление много от тези хора доброволно продадоха душите си и само единици успяха навреме да се откъснат навреме от пипалата й и да запазят малкото останало им достйнство.

Винаги съм търсил отговора, защо тези, които са се самоопределили (или са определени) като елита на нацията днес, са такива духовни изроди? Ако се върнем 100-тина години назад ще видим, че лидерите на България (с малки изключения) винаги са били сред най-уважаваните, интелигентните и авторитетните личности в държавата – професори, писатели, публицисти, учени, индустриалци…завършили престижни университети в Европа, говорещи свободно по няколко чужди езика, чувствайки се истински европейци, с изтънчена култура и стил (не отричам съществуването на партизанщината и байганьовските нрави, но действително, почти винаги те са се проявявали на едно по-ниско, провинциално ниво.)

Съвременният капитализъм изживява сериозна криза в световен мащаб точно поради корумпирания модел на обвързване на олигархичните финансови, икономичеси и политически елити, задушаващ свободния предприемачески дух и свободния пазар на стоки и идеи – в името на което дефакто преди няколко века капитализма се установи като обществена система. Това, на което сме свидетели в България обаче, е още по-трагично и безнадеждно, понеже в условията на световна криза в модела, за разлика от повечето цивилизовани държави, нас ни управляват дегенератократи.

Днес пред простащината, дебелоочието, лицемерието, наглостта и келепирлъкът, които са отличителни характеристики на управляващата ни класа през последните години, Алековия Бай Ганьо изглежда почти като положителен герой с добро образование и приемлива култура. Дегенератократите ни живеят в своя паралелна вселена и не им пука какво се случва извън нея. Създадената от кукловодите им Матрица работи досега достатъчно добре за тях да осигурява политическата и икономическата им власт. Поне до този момент.

И още един щрих към темата – както пише полският публицист Ришард Капушчински в „Теорията Дахомей“,  „въпреки най-общата си удовлетвореност или задоволство, въпреки външно видимото непримиримо противостояние или дори агресия между отделните кланове на управляващия елит, същите постоянно са нащрек и внимателно следят да не се наруши наложеният в тяхна полза ситуативен баланс; при което полагат максимални усилия и компетентни умения за налагане на ефективен контрол над масовата мизерия, така че тя да не доведе нито до отчаяние и гняв у по-обеднелите, нито до критики и претенции от страна на по-замогналите се…В крайна сметка три са стратегическите или тактическите позиции, към които управляващите се придържат, за да поддържат установения контрол върху ситуацията, и това са:  динамично увъртане на обещанията, оправдание с грешките или престъпленията на предшествениците и манипулация на социологическите изследвания…“ Познато ви е, нали?

Днес, може би за трети или четвърти път в най-новата ни история, имаме истински шанс да сложим точка на този сценарий, да сринем дегенератокрацията. Дегенератократите са загубили просташката си самоувереност и сляпата вяра в собствената им безпогрешност, наистина уплашени, объркани и …публично осрали се, опитват се даже да спрягат чужди на същността им думи като “покяние” и “катарзис”. Усещат че има съвсем реална опасност Матрицата, в която ни принуждаваха да живеем, да експлоадира и те да се окажат в политическа и икономическа безтегловност, да загубят ресурсите си, да се разпаднат връзките им с криминалната олигархия, на която слугуват и чрез която функционират и не на последно място – да им се налага да отговарят за престъпленията си пред нас, техните работодатели.

Днес истинският елит на Нацията е излязъл на битка срещу дегенератите на Нацията!

Този момент не бива да се изпуска!

Сигурен съм, че мнозина си задават въпроса, има ли с кого да заменим дегенератократите, кои ще дойдат след като изринем сегашната политическа измет и дали ще успеем да направим истинска Промяна или ще ни пробутат пак просто някаква „подмяна“? Вярно е, че всички имаме съмнения и притеснения около тези въпроси, но трябва ли те да са причина да запазим статуквото на уродливия дегенератократски обществен модел! Разбира се, че не. Няма как да стане по-лошо. По-добре ужасен край, отколкото ужас без край!

ДАНСwithme

 В заключение ще цитирам един мой приятел, който каза наскоро: „задкулисието на прехода ще поставя отпечатък върху настоящето ни дотогава, докато има критична маса българи, които позволяват това. Тук вече започва трудното – нужни са много усилия, много воля, много лишения, ако щете, от страна на „добрите“, за да спечелим битката. Няма да е лесно, няма да е бързо, но в крайна сметка си мисля, че ще поставим кукловодите на прехода там, където им е мястото – извън публичните пари и ресурси. Отрежем ли тази финансова връзка, смятайте ги за погинали – не геройски при това. „Направете мафията бедна“, съветваше Джовани Фалконе. Тогава можем да ги чистим като зайци на автомобилни фарове – само ще мигат и ще се молят за пощада. Ние обаче не сме от сантименталните. Следваме съветите на другаря Макиавели. А той пише в своя “Военен трактат”: “Силният, но не смъртоносен удар означава смърт за този, който го нанася.“

Да не допускаме тази грешка и да им помогнем да изживеят своя истински …болезнен предсмъртен катарзис! “Екзактно”!

Така е, или трябва да ударим смъртоносно и да изметем дегенератокрацията на бунището на историята, или да продължим да живеем по техните правила, под угрозата самите ние да се превърнем в дегенерати!
Кое от двете ще изберем?

#ДАНСwitme – до #Fostavka!

Related Posts with Thumbnails

Previous post:

Next post: