Quo Vadis, Media?

ЧАСТ I

Всичко, което сте искали да знаете за fake news феномена и медиите в епохата на пост-истината, но сте се притеснявали да попитате

„Днес на нищо, което четем във вестниците не можем да вярваме. Дори да публикуват истината, и тя става подозрителна, когато се появява в омърсен „носител“

„Видиш ли вестникар, знай — долен човек е. Почтен чиляк вестник не пише. Речеш ли  вестникар — речеш чапкънин.“

Колкото и актуално да звучат тези два цитата днес, всъщност първият е от 1807 г., от едно писмо на Томас Джеферсън, а вторият е от комедията на Вазов „Вестникар ли“, писана около век по-късно.

Фалшиви новини, сензационни заглавия, жълти медии, пристрастни вестници, необективни журналисти, дезинформиращи публикации, манипулиращи истината издания винаги е имало, още от първите години на модерната журналистика. Съществуват безброй примери за класически fake news истории още от зората на британската таблоидна журналистика или във войните между изданията на Джоузеф Пулицър и Уйлям Хърст в Щатите през XIX век.

Преди цели 90 години в знаменитата си книга „Пропагандата“ Едуард Бернайс изследва могъщата роля на масмедиите, относно влиянието им върху общественото мнение и скритата сила на манипулацията:
„Съзнателната и интелигентна манипулация на навиците и мненията на масите е важен елемент в обществото… Ние сме ръководени, нашите умове са моделирани, нашите вкусове са формирани, нашите идеи са внушавани, до голяма степен от хора, за които никога не сме чували…На първа страница на New York Times…има 8 водещи новини, 4 от тях или половината, са чиста пропаганда“

media-manipulation

Напоследък e модерно да се пише и говори и за “пост-истината”, да се анализират fake news медиите като някакъв нов феномен (каквото правя и аз в момента).

Те, разбира се, не са нов феномен. Но да, те са един нов вид идеологически конструкции публичната среда. Те са рефлексия от новата студена война в началото на XXI век и на все по-разгарящото се идейно и политическо противопоставяне, на което сме свидетели днес, със закономерните му проекции и във виртуалния свят.

Най-мощната революция в света на комуникацията от Гутенберг насам беше дигиталната революция, случваща се последните 20 години. Странното обаче е, че тя направи достигането до истината не по-лесно, а по-трудно.

Дocтъпнитe интepнeт плaтфopми и coциaлнитe мeдии, ĸaтo чe ли само ĸaпcyлиpaxa xopaтa в няĸaĸви зaтвopeни oнлaйн oбщнocти (Filter buble феномена), в cвoeoбpaзни виpтyaлни ceĸти oт фaнaтици, вмecтo дa им пoмoгнaт дa oтвopят cъзнaниeтo cи, дa пpиeмaт cвeтa в цялaтa мy пъcтpoтa и paзнooбpaзиe, дa paзшиpят и oбoгaтят coбcтвeния cи миpoглeд, дa cпeчeлят нoви пpиятeли, нo нe нa бaзaтa нa тяxнaтa пpинaдлeжнocт ĸъм oпpeдeлeни идeи, yбeждeния и пoлитичecĸи cyбeĸти, a cпopeд чoвeшĸaтa им cтoйнocт и нивoтo нa интeлeĸтa им.

Днес живеем в океан от информация и дезинформация, които ни заливат ежеминутно и повсеместно. Новинарски агрегатори, уеб медии, блогове, самозвани анализатори, некомпетентни коментатори, открити провокатори, „граждански журналисти“ навлязоха безцеремонно в територията на традиционните, утвърдени медии и започнаха жестоко да се конкурират с тях за спечелване на общественото внимание. Много често в интернет замаскирана неинформираност се представя за новина, размиват се границите между обективната журналистика, пропагандата, личната промоция и чистото медийно забавление.

Добре дошли в „Post-Truth” епохата. Няма реалност. Всичко е въпрос на интерпретации. Живеем в сива зона, в която границите между истина и лъжа се размиват. Никой никому не вярва. Най-вече на медиите. Защото “всеки има своята собствена истина“, пише журналистът Питър Померанцев…Sad but truth.

 

Дезинформацията в медиите, журналистическите манипулации, подмяната на дневния ред на обществото, имат много различни измерения, използват се разнообразни методи – от най-груби лъжи до най-изтънчени психологически техники:

  • Директни лъжи и измисляне на факти, фабрикуване на истории.
  • Представяне на само една част от фактите, скриване на други.
  • Поставяне на информацията в контекст, който я изкривява.
  • Омаловажаване на информацията, кратко, формално представяне.
  • Смесване на истински факти с лъжливи такива и създаване на несъществуващи взаимовръзки между тях.
  • Вмъкване в представянето на фактите на тенденциозно, лично отношение, създаващо определена, търсена конотация в цялостната информация.
  • Използването на определен наратив, стилистика, термини, които подсъзнателно създават определени внушения при възприемането на цялостната информация.
  • Използване на предубедени „експерти“, коментатори, които да анализират информацията в необходимата за медията светлина, без да се представят алтернативни позиции и други гледни точки.
  • Сриване на авторитета, омаловажаване на експертизата, изнасяне на компрометираща информация за тези личности, медии или субекти, които поддържат идеи и позиции, различни от “agenda-та“ на медията.

Post-truth-Fake-News

Медиите, които най-общо ги поставяме в категорията Fake News, също са твърде разнообразни по характеристики и концепция.

  • Типични fake news сайтове/медии, създадени с основна цел да следват определена политическа agenda – лява/дясна, консервативна/либерална, националистическа/глобалистка и т.н.
    Примерно, едните правят всичко възможно да възвеличават Путин и да атакуват противниците му, било то личности или политически субекти; другите правят същото, но в полза на Тръмп, трети пък водят идеологическа война срещу Кремъл или Тръмп и т.н. Медии – типични пропагандни машини, имащи малко общо с истинската журналистика. В този контекст се раждат най-бруталните фалшиви новини и дезинформации.

Няма как да не признаем, че организацията на Кремълската пропаганда в посока атака срещу ЕС, срещу ценностите на Обединена Европа, срещу политиката на Обама (до неотдавна) и срещу Украйна, в подкрепата на руските сепаратисти там, е впечатляваща по мащаби, организация и изпълнение. Стотици медийни сайтове на руски, английски и на повечето европейски езици всеки ден бълват като на конвейер фалшиви новини, дезинформации и изфабрикувани истории – статии, визуални материали и видеа, които получават масово разпространение из социалните мрежи, благодарение на стройни армии от интернет тролове или радикализирани полит талибани – „борци за правата вяра“.

fake-russian-propaganda

Примери безброй – Европа забранява снежните човеци, понеже било расистко, Германия забранява свинското, за да не накърняват чувствата на мюсюлманите, бежанци, които си правили селфи с Меркел, са ислямски терористи, бежанци джихадисти, подпалили християнски храмове в Швеция, ЕС взел решение да се забрани християнското кръщение на деца, Европа е срещу православието, Западът трепери пред поредното ново руско оръжие, украински войници, убиват и изнасилват беззащитни руснаци в Донбас…мога да посоча стотици примери за подобни изфабрикувани лъжи, представяни като истина в тази пропагандна война. Не случайно ЕС създаде специален център за противодействие на Кремълската пропаганда.

obama meme

Разбира се и от другата страна на „барикадата“ също без да се притесняват, използват подобни идеологически оръжия и пропагандни прийоми – Кремъл забранява филмите с Мерил Стрийп, Путин казал, че българите са неблагодарници, Руската армия избива невинни жени и деца в Сирия, Русия подкрепя Ислямска държава и др.

Но в тази „игра на пропаганда“(специално по оста Путин и Православна Русия срещу лошата Европа и прогнилия Запад), като че ли засега Кремъл води убедително (дори и ако съдим само по резултатите, които постига в една България).

  • Сайтове/медии, чието съдържание е насочено към феновете на теориите на конспирацията.
    Масони, евреи, илюминати, рептили движат света, американците не са стъпвали на Луната, извънземните са сред нас, ваксините са отровни, заговор на фармацевтичните компании и Бил Гейтс за намаляване на населението на земята и др.
  • Сайтове/медии за т.нар. hoaxes – фабрикуване и публикуване на явни фалшификати с цел повече трафик и популярност;

Понякога са безобидни – например „вайръл“ снимките на единствения в света черен лъв, полицията арестувала истинския Банкси…но често пъти са меко казано, брутално неетични – например измислени новини за смъртта на звезди и др. подобни.

hoax fake

  • Сайтове/медии за т.нар. junk science – примерно разкриващи целебните качества на урината, как содата лекува рак или че има категорични научни доказателства, за това, че земята е плоска и т.н.
  • hoax salvador daliТипични жълти, сензационни сайтове/медии, търсещи популярност в излагането на показ на личния, интимния живот на известните личности. Лъжите са често използван инструмент от арсенала им.
  • Лични блогове на различни вманиачени по някоя фикс идея индивиди с особена менталност, някои от които са доста популярни и влиятелни.
  • Сайтове/медии за сатирични новини, тип НеНовините, Бъзикилийкс, Borovitz Report на New Yorker.

Много често измислени от тях истории се препубликуват сензационно в други медии като съвсем истински новини, даже неотдавна един български депутат съвсем сериозно цитира подобна „неновина“ от трибуната на парламента.
В шоуто на Елън Дедженерис бе показано видео, как Папата проявява невероятни умения, което всъщност бе изфабрикувано от екипа й за шега, но хиляди повярваха, че е истинско и то стана абсолютен вайръл хит в Мрежата.

Pope hoax viral

  • Смятах да отделя в отделна категория т.нар. Click Bait сайтове/медии, създавани с основна цел да се печели от кликове по реклами, линкове, от генерирани импресии и чрез различни grey или black hat техники за монетизиране на трафик онлайн.(примерно създадените от македонските младежи от Велес десетки fake news „про-Тръмп“ сайтове).

fake-news-macedonia

Но всъщност всички изброени по-горе категории fake news медии до една или друга степен са и click bait/like jacking сайтове, с малки изключения. Просто за някои печалбата от кликове и трафик е на второ място след основната цел – оказване на политическо и идеологическо въздействие и масова манипулация/дезинформация на големи сегменти от обществото в една или друга посока.

 

На всяко действие има и противодействие. Появиха се и сайтове, чиято цел е да разобличават фалшивите новини в медиите.

По-големите и по-интересните от тях са:

  • Lead Stories – сайт, който си поставя за цел да разобличава най-актуалните Fake News, разпространявани в интернет.
  • EU vs Disinformation – сайт, създаден от ЕС, да разобличава дезинформацията и пропагандата срещу Обединена Европа.
  • Myth Detector – секция от грузинския сайт Euro Communicator, посветена на разобличаването на фалшиви новини, предимно свързани с пропагандата на Кремъл.
  • Hoaxy – представлява любопитен инструмент (все още в Beta), с помощта на който може да се търсят и проверяват факти по ключови думи, фрази или заглавия на статии.
  • Museum of Hoaxes – сайт, който събира всички най-интересни интернет измами („hoaxes”), появявали се някога в Мрежата.
  • FactCheck.Org – сайт, изключително богат на информация, с помощта на който могат да се проверят всякакви факти, които се разпространяват в публичното пространство, насочен обаче почти изцяло към САЩ.
  • StopFake – сайт, създаден да се бори основно срещу руската дезинфромация и пропаганда по отношение на Украйна.
  • Страница в сайта на Руското външно министерство за разобличаване на лъжливи публикации за руската политика

Позволих и аз да направя свой списък, специално на български медии, които според мен нарушават основните журналистически стандарти, законите на медиите и използват неетични уеб практики. Голяма част от тях изпълняват също и пропагандни функции, като основната им цел е да манипулират общественото мнение, да изопачават действителността и разпространяват фалшиви новини и дезинформация.

До какво води всичко това?

Според последното изследване на Gallup доверието в медиите в САЩ е на най-ниските равнища в историята на страната. Едва 32% от анкетираната са посочили, че доверието им е „високо“ или „на средно ниво“. Само преди година то е било около 40%, а преди около 30 години – над 65%. Изводът е един – тотална загуба на репутация, авторитет и кредибилност.

gallup-trust-media

gallup-media-age

“Но недоверието към традиционните медии не е първичното. Първичното е сривът на доверието в политическото. На много места по света статусът на политика като изявител на волята на суверена отдавна се е сринал и тези бързи и неочаквани промени, които стават през последните няколко години и под натиска на външни обстоятелства, показват, че отношенията между потърпевшите граждани и техните политически лидери са вече съвсем различни”, е мнението на проф. Евелина Келбечева.

„Масовото незачитане на фактите не е проблем само на медийната среда, въпреки че журналистиката често е или съучастник, или пада в капана на политическите демагози. То разяжда цялата атмосфера, в която живеем и взимаме решения за себе си, за семейството си, за страната си“, пише списание The Economist. „Лъжите ще направят политическата система нефункционална. Зле информираната публика, която не се интересува от фактите, престава да оценява реалността и властта рационално. Превръща се в гневна, реактивна манипулируема тълпа, която действа, водена единствено от емоциите и предразсъдъците си.“

Това видео от шоуто на Джон Оливър е посветено на темата. Няма спор, че той е силно предубеден и че по време на предизборната кампания в САЩ, открито зае страната на Хилъри Клинтън, но си струва да се изгледа, понеже в случая показва твърде симптоматични тенденции в Post Truth реалността, макар и само от една гледна точка…

Към ЧАСТ II

В статията са използвани материали от Capital, Investor, Columbia Journalism Review, The Intercept, The Guardian, Democracy Now!, Buzzfeed, The Hill, Zerohedge, Breitbart, New York Post, Rolling Stone, NewYorker, Global Research, Time, New York Times, Washington Post, CNN, RT, La Repubblica, The Economist, The Wall Street Journal, Gizmodo, Independent, Reuters, The Free Thought Project, Activist Post, Wiley Online Library, Jon Rappoport’s Blog, PropOrNot, Wikipedia и др.