Нека всички, които са пострадали от наглото потъпкване на потребителските им права от страна на тази самозабравила се компания, да изпратим жалби до КЗП!

Как бихте се почувствали, ако примерно си плащате редовно тока всеки месец и в един хубав ден  компанията доставчик реши ви отреже електрозахранването, понеже не сте се явили лично в офиса им, за да подпишете нов договор, с нови условия, с друга компания, въпреки че сегашният ви договор е в сила и никой не ви е известил официално за прекратяването или за предопписването му?

Може би ще си кажете – е чак такова нагло беззаконие дори в България няма как да се случи! Но…много ще сбъркате! Точно по същия начин Спектър Нет / Spectrum Net, компания собственост на МТел / MTel издевателства над клиентите си. Аз съм един от пострадалите!  Спряха ми най-безцеремонно достъпа до цифрова телевизия без значение, че съм им клиент от 2008 г., който всеки месец редовно си плаща за услугата им. До последно вярвах, че не може да са се “извисили” до такава степен на безочие, но както обикновено, Мobiltel / Мобилтел надхвърлят и най-смелите очаквания по отношение на това, как могат да скъсат нервите на клиентите си.

Ще се опитам да изляза от емоционалния тон, въпреки, че все още съм адски бесен от дебелоочието им и ще обясня спокойно за какво става дума.

От декември,  2008 г. имам договор със „Спектър Нет” АД за предоставяне от тяхна страна на на услуги за широколентов достъп до Интернет и IPTV (PON). Всяка година договорът се подновява автоматично (съгласно чл.6.2, ако никоя от страните не е заявила изрично писмено с едномесечно предизвестие желанието си за прекратяването му). И в момента същият този договор е валиден до декември, 2012 г., а аз си плащам редовно сумата по договора от 54.00 лв. (заедно с интернет) около 25-то число на всеки месец.

Миналия месец обаче ми се обадиха от Call центъра на „Спектър Нет”/ МТел и ми обясниха по телефона приблизително следното: „Г-не, от началото на месец май услугата ни Цифрова телевизия преминава към нова, по-качествена техническа платформа и ТРЯБВА да идете до наш офис и да подпишете нов договор, с МТел, за да може да я ползвате”.
Съответно аз им отговорих: „Това, че повишавате качеството на услугата е прекрасно (в последните месеци качеството на цифровата телевизия на Spectrum Net бе под всякаква критика). Но аз нямам никакво намерение да си губя времето да ходя до ваш офис, след като имам легитимно действащ договор с вас. И моля ви, не употребявайте глагола ТРЯБВА! Просто заповядайте в къщи и сменете оборудването, както дойдохте навремето още същия ден, когато ви се обадих с желанието да бъда ваш клиент”.  Гласът отсреща ми заяви, че нямали такава практика.

Аз в същото време осъзнах, че в случая от чисто правна гледна точка реално се касае за прекратяване на действащ договор с един юридически субект (Спектър Нет) и склюване на нов договор с друг такъв (Мобилтел). Затова поисках от тях, когато техен екип дойде при мен на място, да ми донесе и новия договор, за да мога да го прегледам и преценя, дали да го подпиша или не. Девойката от Call центъра тогава „онемя” и така разговорът ни приключи.

Два дни по-късно пак ми се обадиха от Spectrum Net със същото предложение, но бяха малко по-любезни. Вероятно поради един мой пост на стената във Facebook страницата им, с който изразих възмущението си от действията им:

Дори споменаха, че ако толкова съм искал, специално за мен щели да направят изключение и да дойдат лично. Казах им, че не желая да правят изключения и компромиси специално за мен, а да обърнат повече внимание на правата на своите клиенти и качествения customer service. А ако искат да сключим нов договор с нови, дори и по-добри условия, нека да спазват закона.

А именно – според чл. 6.3 на действащия договор между мен и Спектър Нет АД, той може да бъде прекратен преди изтичане на срока в посочените от чл. 32, ал.3 и чл. 33 от Общите условия случаи, които гласят следното:
„1. при взаимно съгласие, изразено писмено от страните, обективирано във формата на прекратителен протокол. С прекратителния протокол се уреждат всички висящи отношения и парични задължения на страните;
2. едностранно, без предизвестие от всяка от страните, в случай, че насрещната страна виновно не изпълнява свое съществено задължение по Договора.
3. едностранно от която и да е от страните с отправяне на едномесечно предизвестие до другата страна.”

Освен това, в чл. 7.1 от действащия договор изрично е записано, че „всички съобщения, уведомления и други подобни, както и цялата кореспонденция между страните се води в писмена форма”.

И сега може да си представите какво беше моето бясно изумление, когато вчера, 9 май, 2012 г., след като видях, че нямам цифрова телевизия и се обадих до поддръжката, от компанията ми заявиха, че услугата ми е спряна понеже не съм отишъл в техен офис и не съм подписал нов договор с МТел. Те ми били отправили предизвестие по телефона преди месец!

Аз естествено бях подготвен и им отговорих, че според договора ни, предизвестието следва да е в писмена форма, а аз такова не съм получавал.(обаждането им преди месец дори не беше и телефонно предизвестие за прекратяване на договора, а просто някакво ултимативно искане от тяхна страна да се иде лично в офиса им и да се подпише нов договор, с нов доставчкик!)

Но те не се впечатлиха изобщо и наглостта им стигна дори  до там, че с подигравателен тон ми заявиха „Като не искате да ползвате услугата ни, ТРЯБВА така или иначе да отидете до офиса ни и веднага да върнете оборудването, което сме ви предоставили!”

Представяте ли си какво ганьовско дебелоочие трябва да имаш, за да унижаваш по такъв брутален начин лоялните си клиенти? Представяте ли си какво високопарна надменност притежава тази самозабравила се компания, за да си позволява така явно да нарушава законите на Р България и да се подиграва с правата на потребителите в тази държава, член на Европейския съюз?
Не, този път няма да им се размине!

Първо, ще прекратя договора между мен и Спектър Нет едностранно, без предизвестие (поради виновно неизпълнение на тяхно съществено задължение по Договора, а именно непредоставянето на услугата цифрова телевизия, за която съм си платил сумата, определена в чл.4.1 от Договора).

Второ, ще изпратя жалба до Комисията за защита на потребителите, да се произнесе по незаконосъобразните действия от страна на Спектър Нет / Мобилтел.

Трето, ще се консултирам с юристи, какви са вариантите да защитя нарушените ми права на потребител и по съдебен път – за нанесени ми неимуществени вреди.

Четвърто, призовавам всички, които са се сблъсквали с подобни беззакония и нарушаване на потребителските им права от страна на Спектрум Нет / МТел да изпратят от свое име жалби до КЗП, а и да обмислим също така, какви други правни действия могат да бъдат предприети.

Пето, моля всеки, които вярва,че в тази държава всички икономически субекти трябва да спазват законите и да зачитат правата ни на граждани и потребители да направи максималното, да разпространи  тази статия, за да стигне тя доколкото се може повече читатели.

Наистина, разчитам много на вашата помощ, съвети и подкрепа!

Да проявим гражданска активност,  да се противопоставим на беззаконията,  да защитим достойнството си и да покажем на всички нагли монополисти, че повече няма да им разрешим да ни тъпчат безнаказано!

Спектър Нет се гаврят безнаказно с клиентите си! is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

Защо подобни “анти-пиратски” акции са обречени на провал, кой прибира парите на българските кинотворци и не трябва ли артистите да обичат торентите?

Epic Fail след Epic Fail – така бих охарактеризирал накратко медийната политика на bTV през последната година. Блюдолизничество пред Властта и подмазване на силните на деня, уволнени журналисти, позволили си  критика към управляващите, свалени предавания, нарушили спокойствието на корумпирани политици и  бизнесмени, ширеща се цензура, манипулация на общественото мнение, блокиране на видеоклипове и  ”неудобни” акаунти в YouTube, преливащата от лъчезарен кретенизъм акция тип Ленински  съботник “Да почистим България за един ден”, все по-слаба ТВ продукция. И сега като за капак –  малоумната им кампания “Fairplay”, насочена срещу “интернет пиратството” (криейтив на “Ogilvy & Mather” и bTV Studios) с главно действащо лице Асен Блатечки.

A официалното изявление на медията във връзка с кампанията просто чупи тъпометъра и е достойно не само за Златен скункс, а за Златен тапир (без лоши чувства съм към животното):

“Качественото съдържание, независимо дали става въпрос за видео, музика или текст, изисква  човешки, креативен и материален ресурс, който има своята финансова стойност. В този смисъл bTV  Media Group е на мнение, че безплатното потребление на съдържание чрез торент и други нелегални  сайтове спира развитието на българското кино и демотивира и ограничва работата на творческите екипи и в много други сфери на изкуството. bTV не помага само на себе си, подавайки сигнали за пиратство. Тя защитава не само нейните интереси, но волно или неволно й интересите на останалите представители на телевизионната индустрия у нас, в това число и на независими продуценти. bTV е пример, който може да бъде последван и от останалите български телевизионни, музикални, издателски и продукцентски компании. Ако всички обединят усилията си, пиратските материали драстично ще намалеят и световната борба с пиратството значително ще бъде подпомогната.”

Тия думи правят дори архаичните концепции на Рупърт Мърдок за медиите и интернет да изглеждат авангардно в сравнение с импотентните напъни за “модерност” на телевизията, която преди време бе уж негова собственост.

Нямам нищо против Асен Блатечки.

Симпатяга е и нелош актьор, при това сред най-добре платените в България. Той горкият се превърна тези дни в обект за бъзици и в истинско “meme” из българското интернет пространство, което взе на подбив цялата нелепа кампания, озаглавявайки я “Да нахраним Асен Блатечки”. Имаше определено забавни и креативни попадения:

“Кампанията на bTV Феърплей, чиято цел е да набави препоръчителния дневен прием от въглехидрати, белтъчини, мазнини и минерали за актьора Асен Блатечки, ще продължава да буди интерес сред хората в интернет.”

“Мразя като си забравя uTorrent-a включен и на сутринта видя, че Асен Блатечки е изял всичко от хладилника.” 

“Напълних хладилника с продукти с изтекъл срок на годност, тъй като си дърпам сериалите от миналата седмица.”

“Хора, спрете да теглите филми, Асен Блатечки ще стане 100 кила.”

“…всъщност това е трейлър на най-новият им проект-първия български филм на ужасите “Феърплей”. Филмът разказва за прокълнат сайт и за това как всеки негов потребител бива спохождан и измъчван от красив, но зъл дух, имащ освен това навика да краде храна от хладилника, докато невинния човек бавно побърквайки се след седем дни не умре, гърчейки се от ужас, а духът с дълбок гърлен глас самодоволно прошепва на жертвата си “така ти се пада, като гледаш филми без да плащаш”. Асен Блатечки играе призрака на самия себе си, изпълзяващ от мониторите на нищо неподозирщите интернет потребители, за да ги измъчва до смърт с ужасно посредствените си театрални изпълнения на Хамлет. Във филма актьорът мизерства, заради ограбващите го интернет пирати и умира в хладилната камера на Кауфланд, докато се опитва да отмъкне бахур и свински крака за да си сготви пача. “

Аз лично така и не разбрах кой е последния филм на Асен Блатечки, заради който актьорът така е огладнял, че напада хладилниците на хората. Порових се из “забранените сайтове” и почти не открих негови филми да се сийд-ват (без да броим едноминутните му появявания в сниманите у нас треторазрядни екшъни, продуцирани от Nu Image).

Но нека да погледнем на темата по-сериозно.

В интерес на истината добри български филми с негово участие като “Мила от Марс”, “Прогноза”, “Шивачки”, “Маймуни през зимата”, а и други стойностни родни кинопродукции, в които той не играе, присъстват в торент сайтовете, като някои от тях са теглени между 50 000 и 100 000 пъти.
И…активните борци срещу пиратството веднага биха ревнали победоносно – виждате ли, 100 000 по 5 лв. за билет, с близо половин милион са ограбени творците!

Да, обаче, това въобще не е така!

Първо, огромната част от свалилите български филми “нелегално” са го направили просто защото не са могли да ги гледат в киносалоните – било то защото в техния град, село просто няма кино (в България има градове с 30-40 000 жители без нито един киносалон!), или защото българските премиери се показват в кината някак си между другото, за по няколко прожекции, 2-3 седмици и толкова. Освен това, тези филми се появяват в торент сайтовете месеци или година след официалното им пускане на екран. Реално никой от “пиратиращите” български филми по никакъв начин не ощетява авторите им, дори напротив, единствено благодарение на торентите хиляди българи могат да се срещнат с тяхното изкуство.

Второ, знаете ли какъв процент от приходите от билети отива за кинотворците?

“Българските филми започнаха да носят сериозни приходи и апетитът на киносалоните чувствително се подобри. В момента те прибират близо 70 процента от приходите на един филм и оставят 30 процента за неговите разпространители, продуценти, копродуценти, автори (сценаристи, режисьори, композитори, оператори и актьори) и не на последно място – отчисления за българската държава, която е финансирала този филм с парите на данъкоплатците. След като разпространителите, които често пъти са сателитни фирми на същите тези киносалони, вземат своя дял, за създателите на филма и за институциите, които са го финансирали, остават между 5 и 10 процента от приходите.”

Цитатът е на Людмил Тодоров, един от най-изявените български режисьори, в чиито филми между другото е играл и Асен Блатечки. Отделно от това, за да програмират български филм в една своя зала, монополистите собствениците на киносалони (“Александра филмс” и “Синема сити”, които държат около 90% от всички киносалони в България) искат такса от 625 евро без ДДС. С други думи, за минимално разпространение на един нов български филм, авторите трябва да платят минимум 30 000 лева такси предварително, за да бъдат въобще допуснати в техните кино зали.

Всеки може да си направи и сам извода, кой тук е ограбващият…

Не случайно много от младите, модерно мислещи български кинотворци все по-сериозно започват да се замислят за нови, алтернативни методи на разпространение на филмите си, чрез интернет. Платформи като Netcinema.bg определено имат бъдеще.

И в края един мой апел към артистите и творците, които волно или неволно биват въвлечени в подобни нелепи “антипиратски” акции:

Дали е все едно и също да “откраднеш” беконче от хладилника и да свалиш и разпространиш филм, песен, албум?

Ами изобщо не е! Това прилича повече на пламъка от свещ, с който да запалиш своята свещ и да дадеш твоя пламък и на други, без да отнемеш нито от топлината, нито от светлината на свещта, от чийто пламък си запалил твоята…Да, производителят на свещи губи, че не купуваш от него и той би направил всичко да те остави на тъмно и студено, ако не му платиш. Но артистите, които съдават пламъка, предназначен да освети и стопли душите ни?

И те ли искат ние, които ги обичаме, които ги защитаваме, които сме на първите редове на концертите им или на първите прожекции на предпремиерите им, да стоим на тъмно и студено, ако не се изплатим на “производителя” на свещта и на всички по веригата, които са я опаковали и разпространили в магазините?

И артистите, на които сме фенове, и които обожаваме, дали ще се почувстват по-доволни и по- щастливи, ако ни видят с белезници или в затвора за няколко години, заради престъплението, че сме потребявали изкуството им без да платим на “магазинера”?

Хей, опомнете се! Задайте си елементарния въпрос – защо, по дяволите, тези хора си губят времето да качват и сийд-ват, да свалят музиката или филмите ви от интернет, защо си играят да ги разпространяват? За да спечелят? Защото ви мразят и искат да ви ограбят?

Или може би защото ви обичат и искат още повече хора да ви обичат? Това са ваши фенове! Не, това не са просто ваши фенове, това са ваши фенове-евангелисти! Те са най-ценното за един артист, един бранд! И точно “магазинерите” и тия, които ви “опаковат” изкуството, наричат феновете ви престъпници и ги искат в затвора! Но кой истински артист иска да види феновете си в затвора? Или вие делите феновете си на плащащи и престъпници? Ако е така, заявете го открито!

Но не забравайте тогава нещо много важно – ако го направите, не се наричайте никога повече Артисти.
Вие не сте нищо повече от “еднолични търговци” и “творци-еднодневки”!

И нещо специално за ретроградните мозъци, определящи политиката на bTV, родили малоумната кампания срещу “интернет пиратството”.

Преди време ме попитаха защо подобни кампании никога няма да успеят. Отговорът ми беше следният:

“Най-малкото защото от едната страна са паразитиращите в аналоговото си минало, ламтящи към безкрупулни печалби корпорации и техните политически лобита, които не познават в дълбочина новите дигитални технологии и съвременната култура на комуникация и бизнес в Мрежата, а от другата страна са милионите модерно мислещи млади хора, изградили се като личности в епохата на Интернет и нямащи и най-малкото желание да се съобразяват с ретроградни юридически прегради, спъващи свободния им онлайн достъп до всичко, което представлява ценност за тях.

Едните се мъчат със зъби и нокти да защитят онова, което вече не може да бъде защитено ефективно. Законите в тази сфера, и съществуващите, и новите, които се предлагат, са в крещящо противоречие с установената социална практика. Те са толкова практически неприложими, а тяхното нарушаване е станало толкова обществено приемливо, че сами по себе си са безсмислени. Джон Барлоу прави много удачно сравнение – „корабът на авторското и патентното право, е бил построен за пренасяне на форми и методи за изразяване, напълно различни от ефимерния товар, с който се мъчат да го товарят сега. Обшивката му тече, както отвътре, така и отвън. Юридическите усилия да бъде удържана на повърхността старата гемия са приели три форми: безумно разместване на столовете по палубата, строги предупреждения към пътниците, че ако корабът отиде на дъното, ги чака сурово наказание, и невъзмутимо отричане на ставащото.”

Другите обаче никога няма да се съгласят принудително да бъдат върнати с 20 и повече години назад, няма да приемат каквато и да е форма на контрол над дигиталния им живот или пък някакви опити за брутално вмешателство във виртуалната им комуникация. Каквито и юридически репресивни мерки да бъдат предложени от „копирайт динозаврите”, още на следващия ден, тези на които бъдещето принадлежи, ще родят нови и още по-ефективни решения, които ще обезсмислят изцяло тези мерки.”

За Блатечки, плюскането на монополистите и малоумната кампания на bTV срещу пиратството is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

CEO Conference и Успешни Онлайн Търговци – имате все още възможност да се регистрирате с голяма отстъпка от цената!

Две бизнес събития този месец привличат вниманието и определено не бива да ги пропускате, ако се занимавате със собствен бизнес и държите да сте в час с последните тенденции и и да научите каква е ролята на интернет и уеб комуникациите, за да сте успешни в това, с което се занимавате: “CEO Conference” на 10 май, организирана от Web and Events  и семинарът ”Успешни Онлайн Търговци”, на 31 май, проект на Interactive Seminars.

И нещо важно – ще ви предоставя специални кодове, с които може да се регистрирате с доста добра отстъпка от официалната цена за участие и в двете събития!

CEO Conference 

Събитие за собственици, мениджъри и управители, форум, на който ще имате възможност да срещнете бъдещи и настоящи партньори, да научите повече за новите бизнес възможности и то от едни от най-изявените и доказали се в българския бизнес личности.

Ще стане дума за бизнес климата в България през 2012 г., за новите бизнес стратегии и актуалните маркетинг инструменти днес, за промените в икономическата среда, свързани с кризата, за ефективното управление на персонала, за оптимизацията на разходите, за възможностите за успех, които дават новите информационни технологии и интернет.

Организаторите са поканили за лектори и участници в дискусионните панели едни от най-изявените и доказали се в своя бизнес професионалисти като Максим Бехар от “M3 Communications Group”, Владимир Каролев – от “Балканска Консултантска Компания”, Георги Павлов от “Адрес Недвижими Имоти”, Светлозар Петров от “Jobtiger.bg“, Милин Джалалиев от “Saatchi & Saatchi България”, Юлиян Бориславов от “ICN.Bg”, Борил Богоев от “Webface Consult”, Александър Ковачев от “Red Devil Catering”, Георги Ангелов  икономист от Институт “Отворено общество” и мн. др.

CEO Conference ще се проведе на 10 май (четвъртък), в СТЦ Интерпред, София.

А сега имате уникална възможност да се регистрирате с 50 % отстъпка за събитието! Трябва само да се регистрирате 2-ма души и да въведете промо кода за отстъпка: d205bla5 

Така плащате цената на една регистрация за 2-ма участника! Кодът е валиден до 9 май, включително!

Успешни Онлайн Търговци

Семинар, който ще бъде от изключителна полза за всички онлайн търговци и бизнес професионалисти, които се занимават с e-Commerce. Личните ми впечатления са, че българските електронни магазини напоследък изостават сериозно от новите тенденции в бранша и актуалните възможности, които им предоставя Web 2.0 средата. Именно тази празнота си поставят за цел да запълнят организаторите на събитието.

На семинара ще научите:

• Как да продвате повече онлайн!
• Как да увеличите и измервате ефективността на своя онлайн бизнес?
• Кои са рекламните модели и канали с най-добра възвращаемост!
• Кои инструменти да използвате за популяризация на бизнеса си в социалните медии?
• Как да направите уебсайта си user friendly за вашите клиенти?
• Как да оптимизирате сайта си за търсачките?
• Как e-mail маркетингът и афилиейт маркетингът продават?

Като лектори и участници в дискусиите са поканени добре познати професионалисти в уеб бранша като Ангелина Иванчева и Ирина Герджикова от “Лукрат”, Евгени Йорданов от “Webfinity”, Михаела Атанасова от “Shopping-Terapia.com”, Александър Георгиев – сертифициран Google AdWords™ експерт, Иван Димитров – специалист по директен маркетинг от “Студио Модерна”, Георги Георгиев – специалист по SEO за електронни магазини, Александър Димитровски – Affiliate manager в eSKY.bg и др.

Семинарът “Успешни Онлайн Търговци” ще се проведе на 31 май (четвъртък), в СТЦ Интерпред, зала София.

А ето как може да се регистрирате за участие е него с 35% отстъпка от цената. От този линк влизате на страницата “Регистрация”. С него автоматично ви се зарежда код за отстъпка “lukanov”, благодарение на който получавате отстъпката. Тя е валидна само до 14 май!

Ако сте пропуснали да се регистрирате дотогава, след 14 май до 30 май, ако се регистрирате чрез този линк/този код, ще получите 10 % отстъпка от обявената цена.

Ще се радвам да се видим на двете събития!

Бизнес събитията, които си струва да посетите през Май is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

BBDO Аржентина за пореден път доказаха, че от страната на Марадона напоследък идват едни от най-креативните постижения в рекламата и маркетинга въобще.

Специално за рекламната кампания на новия модел SMART в Аржентина агенцията създаде първата анимационна реклама в света, която използва изцяло функционалностите на Twitter.

Те регистрират акаунт smart Argentina, като всеки tweet в собствения им Twitter stream представлява един анимационен фрейм, сътворен изцяло с помощта на знаци и символи, естествено в рамките на 140 знака. Тези кадри “оживяват” във весела рекламна Smart анимация когато движите по-бързо на екрана  Twitter стрийма надолу с помощта на клавиша “J” (наобратно – с клавиша “K”).

В края на 455-те “туитър кадъра” излиза и рекламният слоган: “Бъди навсякъде за по-малко от 140 знака. Една голяма идея за в града”.

Тwitter рекламата е не само креативна и ефектна, но и истинска Smart идея – малък, икономичен, модерен градски автомобил използва най-икономичната, най-интерактивната и може би най-интелигентната социална медия в основата на маркетинговата си кампания.

Ако мога да си позволя скромна прогноза – и тази година BBDO Аржентина няма да си тръгнат без “Лъв” от фестивала Cannes Lions”.

SMART: Реклама в 140 знака – най-креативната Twitter кампания! is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

TED 2023 Trailer is evidence of the blurring line between creative content and marketing, viral video is used to extend the movie Itself, AdAge comments.

Ridley Scott

The TED2023 promo video created by Ridley Scott, writer Damon Lindelof and Scott’s son Luke was released on the TED blog and quickly became the subject of online articles and social-media discussions. It is a great example of a technique sweeping the entertainment industry: transmedia storytelling , in which a message or story is conveyed across multiple platforms, wrote Jeff Gomez and Simon Pulman in article for Advertising Age about upcoming Skott’s movie “Prometheus” (starring also Noomi Rapace, Charlize Theron, Michael Fassbender).

The “Trailer” began unexpectedly at this year’s TED conference, with a presentation by entrepreneur Peter Weyland, who powerfully articulated the challenges facing a society beginning to question its own nature in the face of rapidly advancing technology. Weyland’s talk was one of the highlights of the conference of presentations by thought leaders. The twist, of course, is that Weyland isn’t real. He’s a character from “Prometheus,” played by Guy Pearce, and he was speaking from the year 2023!

Unlike conventional trailers, which use rapidly cut, repurposed footage and are widely available online along with straight clips, transmedia videos expand the movie’s narrative and encourage fans to immerse themselves more deeply into the story. The advertising becomes part of the movie — with the bonus that it is tailored for mobile devices and sharing across social networks. Brands are even beginning to leverage the power of HTML 5 technologies to create videos with embedded interactive and social features.

Like all the best examples of transmedia storytelling, TED2023 can engage audiences on multiple levels. Enthusiasts can delve into the fictional web site for Peter Weyland’s company.  Those unfamiliar with Ridley Scott’s prior work may find their interest piqued by the video and the discussion around it, and be drawn deeper into the “Prometheus” mythology.

In the transition to transmedia, marketers have the creative opportunity and responsibility to o extend the film story.The content they generate must be compatible with the themes, tone and messaging of the film. This requires a heightened level of communication between producers, studio marketing teams and agencies brought on to execute a transmedia campaign, AdAge concludes.

UPDATE! 18 April, 2012: Mashable post about “Prometheus“

See Video:

Ridley Scott Transmedia Creative Approach to Generate Viral Buzz About Prometheus is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

Колегите от Web & Events, организатори на семинарите „Интернет маркетинг с нулев бюджет 3 (В2В)” и „PR Guru” осигуряват по един безплатен пропуск за всяко от двете събития, които нито един маркетинг експерт или ПР специалист не бива да изпуска. Ще ви кажа как можете да ги спечелите. Но дори и да не сте сред печелившите, струва си да ги посетите.

Интернет маркетинг с нулев бюджет 3 (B2B) 

След първите 2 издания, които бяха посетени от над 500 участника, третата част на семинара е с B2B насоченост. Той е за всеки, който иска с минимални средства да постигне успех в Business to Business комуникацията в интернет.

Семинарът ще е полезен за всяка фирма или организация, която желае чрез различните инструменти на интернет маркетинга да подобри корпоративния си имидж, да увеличи продажбите си и да установи по-лични и близки контакти със своите бизнес клиенти и партньори.

Сред лекторите са доказани специалисти в интенет маркетинг бранша като Ален Попович от Social Me, Владимир Петков Каладан – CTO на AII Data Processing, Евгени Йорданов, собственик на Webfiniti, Василена Вълчанова - Маркетинг координатор в АСБИС България, Крис Георгиев – основател на StockPodium и др.

Интернет маркетинг с нулев бюджет 3 (B2B) ще се проведе на 21 март в Интерпред СТЦ, София. За регистрация тук

PR Guru 

Това е първото издание на семинара “PR Guru” – събитие, посветено на новите тенденции и добрите практики в PR професията у нас. За това и колегите от Web & Events са се подготвили за силен старт, като са поканили за лектори и участици в дискусиите едни от най-изявените българески професионалисти в сферата на Връзките с обществеността: Александър Дурчев – изпълнителен директор на All Channels Communication Group, Десислава Бошнакова – собственик на ROI Communication и преподавател по PR в НБУ, Любомир Аламанов – съсобственик на APRA Porter Novelli, Нели Бенова – основател на Аpeiron Communication, Мария Гергова – управляващ директор на United Partners и разбира се, Максим Бехар -изпълнителен директор на M3 Communications Group и управляващ офиса на Hill+Knowlton Strategies в Чехия и др.

Семинарът PR Guru ще се състои на 5 април, Интерпред СТЦ, София. За регистрация тук

А всички студенти получават код за 30% отстъпка от таксата за регистрация.

Как да спечелите безплатни пропуски за двата семинара?

Всеки, който иска да посети „Интернет маркетинг с нулев бюджет 3 (B2B)” или „PR Guru” трябва да сподели този пост във Facebook, Twitter, LinkedIn и Google+. (ако нямате профил в някоя от тези мрежи, крайно време е да си направите). След което да напише в коментар под поста името си и за кой от двата семинара желае безплатен пропуск.

Разчитам на коректността на участниците, че всички включили се наистина са споделили статията и в 4-те социални мрежи, особено като се има предвид, че това винаги може да се провери.

Двамата спечелили ще бъдат определени на случаен принцип на 19 март, понеделник в 12.00 ч., което означва, че в 11.59 ч. на същия ден е крайния срок за участие.

Всеки коментар ще бъде номериран по реда на постъпването му, като съответните числа ще бъдат разделени на две групи – желаещи за единия и желаещи за другия семинар. С помощта на програма за генериране на случайни числа ще бъдат изтеглени печелившите – първо за „Интернет маркетинг с нулев бюджет 3 (B2B)” и после – за „PR Guru”.

Ще ги обява тук в коментар, както и в профила ми във Facebook, Twitter, LinkedIn и Google+.

Успех!

Кой иска безплатен пропуск за Интернет Маркетинг с нулев бюджет и PR Guru? is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

Usability + Shareability + Sociability – познати Web 2.0 съставки, но в нов синергичен ремикс

Признавам си, ако някой ми беше казал преди 2-3 месеца, че е възможно да се появи нова социална мрежа, която да направи за отрицателно време абсолютен бум в интернет и да се доближи до авторитета и влиянието на платформи като Facebook, Twitter, Google+, LinkedIn или StumbleUpon, щях да отговоря, че това е абсурд. Pinterest обаче опроверга тотално всички, които мислеха като мен.

Само за няколко месеца от един скромен Start up от многото в Пало Алто, Pinterest стигна до изумителните 12 милиона уникални посещения на месец, до 88-мо място в света и до 17-то място в САЩ според ранк класацията на Alexa  и до един от най-мощните трафик реферали в глобален мащаб, а икономистите оцениха компанията, в която в момента работят 16 души, на 200 милиона долара, при това все още в Beta версия на сайта.

Бен Сайбърмен,Ивън Шарп, Пол Скиара

Основатели на Pinterest са трима млади IT предприемачи без особен опит с други сериозни бизнес проекти: Бен Сайбърмен (СЕО), Ивън Шарп и Пол Скиара. Голяма роля за развитието на компанията обаче оказва Скот Белски  от Behance, който е първи инвеститор и стратегически консултант на Pinterest. Благодарение на него, тя вече привлече инвестиции в размер на 38 млн.долара. Принос имат и Майкъл Бърч от Bebo и Джеръми Стопълман от Yelp и най-вече известния с изключителния си бизнес нюх венчър капиталист Андрийсен Хоровиц.

И все пак каква е формулата за изключителния успех на Pinterest?

Реално погледнато, в Pinterest няма нищо ново и оригинално като идея. Това си типичен bookmarking сайт за споделяне на изображения и видео. В него има нещо от Delicious, StumbleUpon, Digg, Diigo, от сайтове като Flickr, Photobucket, Picassa и Visual Us, от микроблогинг платформи от рода на Tumbrl и Posterous, от апликации за колекции на интересно уеб съдържание, като Evernote или мобилната Instagram и от други социални мрежи с акцент върху така наречените digital assets…

Но какво превръща този микс от познати и използвани Web 2.0 „съставки” в нова и мощна синергична смес, която изстреля Pinterest толкова нагоре в света на социалните медии?

1. Usability

Изключително изчистен интуитивен интерфейс и максимално friendly User Experience. В това отношение сайтът е просто перфектен. Дори и хора с малък опит в интернет се ориентират безпроблемно, всичко е обяснено като за 6-годишно дете и точно толкова лесни са навигацията и действията при интеракция с платформата. Създаваш си профил, правиш си борд и почваш да качваш в него „пин-чета”, всичко това само с няколко клика. И не на последно място, сайтът, въпреки огромния си обем база данни е учудващо „лек” и се зарежда бързо дори и при неособено мощна интернет връзка.

2. Shareability

Цялото съдържание, което се генерира от потребителите може максимално лесно да се споделя – чрез „re-pin”, чрез интеграцията с Facebook и Twitter (вероятно скоро и с Google+), има възможност да се изпраща като линк по мейл или да се ембед-ва във външни сайтове и блогове. А от голямо значение за бързото генериране на съдържание е и отлично работещия бутон, който се поставя като букмарклет в лентата на Chrome и Firefox (има подобно решение и за IE) и позволява с един клик да се качи контент в Pinterest. Разработени са и бутони за поставяне в сайтове и блогове, както и такива „Follow me on Pinterest”, които също допринасят много за количеството споделено съдържание в сайта за единица време.

3. Sociability

Pinterest има всички характеристики на съвременна Web 2.0 социална мрежа. Платформата позволява лесно на потребителите да се свързват, да коментират помежду си, да лайк-ват, да се цитират (чрез @), да следят теми чрез въведените категории или с помощта на хаштаг (чрез # ), дава възможност да се канят приятели от Twitter и Facebook, има и перфектно работещо Open Graph приложение за интеракция във Facebook Timeline.

И още няколко немаложажни фактора за успеха на Pinterest:

• SEO ефект – всички линкове, които се споделят и които потребителите сами могат да поставят в личния си профил в Pinterest, са с „follow” атрибут. Със сигурност скоро Google и търсещите машини ще започнат да приемат тези линкове като социален сигнал с позитивно значение при SERP.

• Мощен генератор на трафик – дори и на този етап SEO ефектът да не е доказан (а и няма как това да стане за 2-3 месеца), безспорен факт е, че популярните digital assets, споделени в Pinterest, носят мощен трафик към сайтовете, от които са „пин-нати”. А както е известно, обикновено по-големият трафик, води и до повече конверсии.

• Директен инструмент за онлайн бизнес – тези, които имат онлайн магазин или се занимават с електронна търговия, трябва да знаят, че Pinterest позволява само с поставянето на знака “$” или „£”, последвани от съответната цифра в описанието на пин-натия обект, да се визуализира ценови бадж върху горния ляв ъгъл на изображението (тези изображения попадат в категорията „Gifts”). И съответно при клик, заинтересованият потребител ще попадне директно на целевата продуктова страница.

• Безплатна възможност за онлайн присъствие и ORM на бранда – доста компании и брандове вече създадоха свои профили в Pinterest и са повече от доволни от получения позитивен ефект за бизнеса им (примерно – General Electric).

И не на последно място:

Изображенията и видеата са най-споделяните digital assets в социалните медии, в глобален мащаб. От чисто психологическа гледна точка е доказано, че потребителите обожават да споделят, коментират и колекционират картинки, инфографики, видеа, фотографии. Създателите на Pinterest са отчели този факт и са му обърнали особено внимание, поставяйки го като ядро при изграждането на самата концепция на платформата.

Освен това, Pinterest провокира към креативност – от една страна потребителите търсят най-интересните и креативни обекти, които да качат в “бордовете” си, от друга страна – самата платформа предоставя безкрайни възможности за развихряне на творческото въображение при оформлението на съдържанието в тях (някои – дори неподозирани от самите й създатели), пр. тематични галерии, story бордове, мини видео сериали и какво ли още не…

Интересни демографски факти за Pinterest:

Около 80% от активните потребители на Pinterest са жени. Дори в някои публикации нарекоха новата социалната мрежа „Facebook for women” и “Digital crack for women”.

Най-активните потребители са между 25 и 50 години, с доходи и образование, характерни за т.нар. „средна класа”, условно казано.

Потенциални проблеми пред Pinterest:

• Обвинения в незаконно използване на Copyrighted content  

Някои компании като iStock и Getty Images дори обвиниха Pinterest, че се опитва да печели чрез кражба на чуждо съдържание и го сравниха с Napster. Разбира се, от компанията категорично отхвърлиха обвиненията, като отговориха, че платформата им не е по-различна от стотиците user generated content сайтове. Освен това към всеки Pin има и бутон „Report”, чрез който може да се докладва за неподходящи съдържание или за нерегламентираното му използване в сайта, а политиката им по отношение на Copyright и Privacy issues е в хармония със законодателството. Освен това от Pinterest разработиха и специален „Nopin” код ( <meta name=”pinterest” content=”nopin” /> ), който всеки, нежелаещ съдържанието му да бъде “пин-вано”, може да постави в сайта си.

• Обвинения в „полускрито” използване на affiliate links

От самото си основаване Pinterest си партнира с афилиейт компанията SkimLinks. Благодарение на нея, към всеки линк на изображние на продукт, асоцииран с определена афилиейт програма, в дадения pin, се генерира автоматично допълнителен код и при клик той отвежда към определен уебсайт на онлайн магазин или ретейлър, продаващ този продукт. По този начин Pinterest, печели процент от стойността на всяка получена благодарение на линка конверсия.
Разбира се, този модел не се определя като „лоша практика”, но доста блогъри и маркетинг експерти обвиниха Pinterest в липса на public disclosure от нейна страна във връзка с този бизнес модел. В интерес на истината, компанията има официален текст в сайта по отношение на бизнес модела си, макар, че в него за афилиейт програмите се споменава като минало, някак си между другото:

„Right now, we are focused on growing Pinterest and making it more valuable. To fund these efforts, we have taken outside investment from entrepreneurs and venture capitalists. In the past, we’ve tested a few different approaches to making money such as affiliate links. We might also try adding advertisements, but we haven’t done this yet.”

Какъв бизнес модел за монетизация на изненадващо бързо спечеления авторитет и влияние ще избере Pinterest, със сигурност е следващия голям въпрос, който ще вълнува маркетинг експертите в близко бъдеще…

В заключение ще цитирам част от една скорошна публикация за Pinterest и значението му за съвременния бизнес: “Независимо дали харесвате или мразите Pinterest, вие трябва да го използвате, просто защото потенциалните ви клиенти вече са там.”

P.S. От тук може да си изтеглите един отлично написан гайд по темата „How to use Pinterest for business”, автор – Маги Георгиева от HubSpot

Pinterest – коя е формулата на успеха? is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

“We, the Web Kids” by Piotr Czerski * – a Masterpiece Essay Must Read!

Peter Czerski

We, the Web kids; we, who have grown up with the Internet and on the Internet, are a generation who meet the criteria for the term in a somewhat subversive way. We did not experience an impulse from reality, but rather a metamorphosis of the reality itself. What unites us is not a common, limited cultural context, but the belief that the context is self-defined and an effect of free choice.

1. We grew up with the Internet and on the Internet.

This is what makes us different; this is what makes the crucial, although surprising from your point of view, difference: we do not ‘surf’ and the internet to us is not a ‘place’ or ‘virtual space’. The Internet to us is not something external to reality but a part of it: an invisible yet constantly present layer intertwined with the physical environment. We do not use the Internet, we live on the Internet and along it. If we were to tell our bildnungsroman to you, the analog, we could say there was a natural Internet aspect to every single experience that has shaped us. We made friends and enemies online, we prepared cribs for tests online, we planned parties and studying sessions online, we fell in love and broke up online. The Web to us is not a technology which we had to learn and which we managed to get a grip of. The Web is a process, happening continuously and continuously transforming before our eyes; with us and through us. Technologies appear and then dissolve in the peripheries, websites are built, they bloom and then pass away, but the Web continues, because we are the Web; we, communicating with one another in a way that comes naturally to us, more intense and more efficient than ever before in the history of mankind.

Brought up on the Web we think differently. The ability to find information is to us something as basic, as the ability to find a railway station or a post office in an unknown city is to you. When we want to know something – the first symptoms of chickenpox, the reasons behind the sinking of ‘Estonia’, or whether the water bill is not suspiciously high – we take measures with the certainty of a driver in a SatNav-equipped car. We know that we are going to find the information we need in a lot of places, we know how to get to those places, we know how to assess their credibility. We have learned to accept that instead of one answer we find many different ones, and out of these we can abstract the most likely version, disregarding the ones which do not seem credible. We select, we filter, we remember, and we are ready to swap the learned information for a new, better one, when it comes along.

To us, the Web is a sort of shared external memory. We do not have to remember unnecessary details: dates, sums, formulas, clauses, street names, detailed definitions. It is enough for us to have an abstract, the essence that is needed to process the information and relate it to others. Should we need the details, we can look them up within seconds. Similarly, we do not have to be experts in everything, because we know where to find people who specialise in what we ourselves do not know, and whom we can trust. People who will share their expertise with us not for profit, but because of our shared belief that information exists in motion, that it wants to be free, that we all benefit from the exchange of information. Every day: studying, working, solving everyday issues, pursuing interests. We know how to compete and we like to do it, but our competition, our desire to be different, is built on knowledge, on the ability to interpret and process information, and not on monopolising it.

2. Participating in cultural life is not something out of ordinary to us:

Global culture is the fundamental building block of our identity, more important for defining ourselves than traditions, historical narratives, social status, ancestry, or even the language that we use. From the ocean of cultural events we pick the ones that suit us the most; we interact with them, we review them, we save our reviews on websites created for that purpose, which also give us suggestions of other albums, films or games that we might like. Some films, series or videos we watch together with colleagues or with friends from around the world; our appreciation of some is only shared by a small group of people that perhaps we will never meet face to face. This is why we feel that culture is becoming simultaneously global and individual. This is why we need free access to it.

This does not mean that we demand that all products of culture be available to us without charge, although when we create something, we usually just give it back for circulation. We understand that, despite the increasing accessibility of technologies which make the quality of movie or sound files so far reserved for professionals available to everyone, creativity requires effort and investment. We are prepared to pay, but the giant commission that distributors ask for seems to us to be obviously overestimated. Why should we pay for the distribution of information that can be easily and perfectly copied without any loss of the original quality? If we are only getting the information alone, we want the price to be proportional to it. We are willing to pay more, but then we expect to receive some added value: an interesting packaging, a gadget, a higher quality, the option of watching here and now, without waiting for the file to download. We are capable of showing appreciation and we do want to reward the artist (since money stopped being paper notes and became a string of numbers on the screen, paying has become a somewhat symbolic act of exchange that is supposed to benefit both parties), but the sales goals of corporations are of no interest to us whatsoever. It is not our fault that their business has ceased to make sense in its traditional form, and that instead of accepting the challenge and trying to reach us with something more than we can get for free they have decided to defend their obsolete ways.

One more thing: we do not want to pay for our memories. The films that remind us of our childhood, the music that accompanied us ten years ago: in the external memory network these are simply memories. Remembering them, exchanging them, and developing them is to us something as natural as the memory of ‘Casablanca’ is to you. We find online the films that we watched as children and we show them to our children, just as you told us the story about the Little Red Riding Hood or Goldilocks. Can you imagine that someone could accuse you of breaking the law in this way? We cannot, either.

3. We are used to our bills being paid automatically, as long as our account balance allows for it;

We know that starting a bank account or changing the mobile network is just the question of filling in a single form online and signing an agreement delivered by a courier; that even a trip to the other side of Europe with a short sightseeing of another city on the way can be organised in two hours. Consequently, being the users of the state, we are increasingly annoyed by its archaic interface. We do not understand why tax act takes several forms to complete, the main of which has more than a hundred questions. We do not understand why we are required to formally confirm moving out of one permanent address to move in to another, as if councils could not communicate with each other without our intervention (not to mention that the necessity to have a permanent address is itself absurd enough.)

There is not a trace in us of that humble acceptance displayed by our parents, who were convinced that administrative issues were of utmost importance and who considered interaction with the state as something to be celebrated. We do not feel that respect, rooted in the distance between the lonely citizen and the majestic heights where the ruling class reside, barely visible through the clouds. Our view of the social structure is different from yours: society is a network, not a hierarchy. We are used to being able to start a dialogue with anyone, be it a professor or a pop star, and we do not need any special qualifications related to social status. The success of the interaction depends solely on whether the content of our message will be regarded as important and worthy of reply. And if, thanks to cooperation, continuous dispute, defending our arguments against critique, we have a feeling that our opinions on many matters are simply better, why would we not expect a serious dialogue with the government?

We do not feel a religious respect for ‘institutions of democracy’ in their current form, we do not believe in their axiomatic role, as do those who see ‘institutions of democracy’ as a monument for and by themselves. We do not need monuments. We need a system that will live up to our expectations, a system that is transparent and proficient. And we have learned that change is possible: that every uncomfortable system can be replaced and is replaced by a new one, one that is more efficient, better suited to our needs, giving more opportunities.

What we value the most is freedom: freedom of speech, freedom of access to information and to culture. We feel that it is thanks to freedom that the Web is what it is, and that it is our duty to protect that freedom. We owe that to next generations, just as much as we owe to protect the environment.

Perhaps we have not yet given it a name, perhaps we are not yet fully aware of it, but I guess what we want is real, genuine democracy. Democracy that, perhaps, is more than is dreamt of in your journalism.

* Peter Czerski (a pseudonym, also known under the nickname * c) is Polish poet and writer, and co-founder of the band Towary Zastępcze (Replacement Goods) , for which he writes the lyrics. He graduated from Computer science, he also studied Philosophy.

“My, dzieci sieci” by Piotr Czerski is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported (CC BY-SA 3.0)
You can create a new version of the text here 
Translated by Marta Szreder
Contact the author: piotr[at]czerski.art.pl

The Generation Web Manifesto is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

Компаниите, разпространяващи авторско съдържание, увеличават печалбите си с милиони всяка година, въпреки „ужасното” пиратство, което „убива” бизнеса им – сочи докладът “The Sky is Risinig”!

Всеки ден слушаме трагичен вой и смешен плач от страна на представители на развлекателната индустрия, как „пиратсвото” съсипва бизнеса им, как техните артисти са изправени едва ли не на ръба на оцеляването, а самите те – пред пълен фалит, заради щетите, които им нанасяло „незаконното разпространение” на авторско съдържание в интернет.

Съвсем наскоро обаче бе публикуван подробен доклад, озаглавен „The Sky Is Rising”, в който се анализират глобалните финансови показатели за последните 5 години на „най-ощетените” сектори в бизнеса – филмова индустрия, музикална индустрия, гейминг индустрия и книгоиздаване. И за всеобща изненада, оказва се, че компаниите, търгуващи с авторско съдържание не само че не отчитат никакви загуби, а дори напротив – печалбите им, измерващи се в стотици милиони долари, показват сигурен тренд нагоре с всяка година.

Тази инфографика визуализира данните от доклада прекрасно (кликнете върху нея, за да я разгледате в пълен размер):

Всеки сам може да си направи изводите, но е трудно да се оспорят статистическите данни. Лично мен този доклад за пореден път ме убеждава, че зад масираните кампании на „мастодонтите” в развлекателната индустрия за защита на интелектуалната собственост, за закрила на творческия труд на артиста и срещу „пиратското” разпространение на авторско съдържание в мрежата, се крие единствено и само алчния корпоративен стремеж за максимизиране на печалбите им; че всички законодателни битки които водят уж за оцеляването си, за да спасят “умиращия” си бизнес, заплашен от „пиратството”, всъщност са част от една хладнокръвна стратегия за борба срещу всичко ново и модерно, което навлиза в живота ни, като технология и начин на комуникация и за запазване на „аналоговото” статукво, в което са свикнали да съществуват и паразитират.

Докладът The Sky is Rising е написан от Майкъл Масник, известен блогър и основател на Techdirt и колегата му Майкъл Хо от компанията Floor 64 с подкрепата на Computer & Communications Industry Association, в която членуват компании като Google, Facebook, Microsoft, LightSquared, Yahoo, eBay, nVidia, Sprint Nextel, dish Network, AMD .

Ето и пълният текст на самия доклад:

The Sky is Rising_Report (2012)

P.S. Една силна презентация на Майкъл Масник за новия музикален бизнес модел и ролята на Трент Резнър за налагането му.

Митът, че пиратството ограбва е ЛЪЖА – показва най-новото проучване върху световната развлекателна индустрия is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

С протестни мейли до евродепутатите можем да предотвратим ратификацията в Европарламента на този позорен акт !

Няма да обяснявам защо Anti-Counterfeiting Trade Agreement (ACTA)е позорен и срамен акт, който ще нанесе удар срещу свещения принцип на Неутралността на Интернет, защо е заплаха за гражданските ни свободи и основни човешки права, защо дори е по-опасен за съвременната демокрация от така дискутираните напоследък SOPA и PIPA и кои са “паразитите”, чиито интерси реално обслужва. Който не е все още напълно убеден, може да прочете тук , тук , тук или тук  и да види това или това.

Факт е, че срещу подписването на ACTA се води борба вече близо 3 години, но въпреки силната гражданска съпротива по целия свят, включително и у нас ( най-вече заслугата е на Бого Шопов и Електронна граница ; Нели Огнянова също активно следеше темата) подписването й и от повечето държави-членки на ЕС, включително и България вече, уви, е факт (оставката на дипломата, който опозори България, слагайки подписа си от нейно име под документа – Любомир Тодоров е задължително да се поиска!).

Но сега по-важното е какво може да се направи, за да не влезе ACTA в сила? Каква е процедурата по окончателното му ратифициране?

Според правилата на Европейския парламент, водещата комисия, която трябва да излезе със становище е Комисията по международна търговия (INTA ). Тя трябва да вземе под внимание становищата и на останалите 4 комисии, които са включени в разглеждането на ACTA – Комисията по правни въпроси (JURI ), Комисията по развитие (DEVE ), Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE ) и Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE ). Като се има предвид необходимото време за произнасянето на всяка от тези комисии и бюрократичните процедури в Европарламента, очаква се ACTA да влезе за окончателна ратификация на пленарно заседание към края на май или по-скоро през юни, тази година.

Как да десйтваме дотогава? Протестите трябва да започнат СЕГА! И да не спират докато ратификацията на ACTA се провали! Вече има обявен първи протест за тази година – на 11 февруари от 11.00 ч. в София (предстои да се обявят подробностите). Има и многобройна група във Facebook – Ние казваме “НЕ” на ACTA! Но преди това, предлагам да “загреем” с интернет акция срещу ACTA!

Нека да препълним мейлите на евродепутатите с протестни призиви да не ратифицират ACTA!

Направих си труда и събрах мейл-адресите на всички евродепутати от цитираните 5 комисии в Европарламента, които ще носят основната отговорност относно ратификацията. Към тях добавих и мейлите на българските евродепутати. Всичко е подредено прецизно в 6 страници  на Excel файл. Може да го изтеглите оттук:

След като изтеглите файла, лесно може да експортнете мейл-адресите и да изпратите мейл до евродепутатите с примерен текст:

Dear Member of European Parliament,

Europe is deciding right now whether to ratify Anti-Counterfeiting Trade Agreement (ACTA). ACTA will fundamentally destroy the openness of the Internet, lacks democratic credibility, and poses a serious threat to free speech. As concerned citizen of Republic of Bulgaria, I call on you to stand for a free and open Internet, for democracy and the fundamental rights of everyone across the world and reject the ratification of ACTA, which would destroy it. The Internet is a crucial tool for people around the world to exchange ideas and promote democracy. I  urge you to show true political leadership and protect my rights as citizen of European Union!
Regards,

А в писмото до българските евродепутати, аз бих цитирал тези думи от статията на Атанас Чобанов по темата, публикивана в “Биволъ“:

“Няколко законодателни опита за налагане на интернет следене с мотив за повече сигурност и по-добра защита на авторските права бяха отхвърлени от българското гражданско общество…В контекста на вихрещата се в България полицейщина, едва ли е нужно да доказваме, че се нуждаем от повече свобода и от по-добри гаранции за конституционните права на гражданите. Авторските права обаче са удобен повод, за да бъдат съборени крехките придобивки в тази област, отвоювани с много усилия. Ако ACTA бъде ратифициран и влезе в сила предстои невиждано мракобесие, маскирано зад политически коректния дискурс за спазване на копирайта.”

Да го направим! Мисля, че това е един добър старт на финалната права на гражданската ни активност срещу ACTA!
ACTA la vista, baby!

Да се активизираме срещу ACTA! Още не е късно! is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space