Boris Domain » Всичко за Книгата в една книга

Всичко за Книгата в една книга

by Boris Loukanov on December 26, 2012

in Blog, Media & Journalism

Всичко за Книгата в една книга, 5.0 out of 5 based on 3 ratings
GD Star Rating
loading...

Интервю с доц. д-р Милена Цветкова, провокирано от новата й научна монография “Книгата като Медия”

За книгата като богопроизводна медия. За етимологията, археологията, генеалогията и еволюцията на книгата. За книгата като тяло и текст. За обратната връзка с книгата. За опасната и манипулативната книга. За еротиката и патологията на книжното тяло. За бъдещето на книгата. За всичко това и за още много и интерсени факти и идеи, свързани с първата медия на човечеството – Книгата, може да прочетете в последната монография на Милена Цветкова “Книгата като Медия”, издание на “Ентусиаст, част от поредицата на издателството “Enthusiast Libris”.

Доц. д-р Милена Цветкова е преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Защитила е дисертационен труд „Четенето – антиманипулативен филтър. Индивидуалност и аудиовизуална манипулация“. Автор е на монографиите „Четенето – антиманипулативен филтър“, „Комуникационен мениджмънт“ и „Информационна култура: Името на четенето“. Автор-съставител на пет биобиблиографии. Съавтор е в енциклопедиите „Българска книга“, „Български енциклопедичен речник“, „Съвременна българска енциклопедия“.

От 2001 г. до днес разработва и преподава дисциплините „Книгата като медия“, „Съвременно световно книгоиздаване“, „Теория на четенето“, „Читател и четене“, „Писане на дипломен проект и работа с източници“, „Научноизследователски проект“. Ръководи магистърските програми „Печатни медии“ и „Книгоиздаване“ (от 2004 г.). Води образователния курс за докторантите във ФЖМК „Методика на дисертационното изследване“.

Милена ЦветковаНаписала си 600 страници книга за Книгата, като проследяваш развитието й отпреди 35 000 г., цялата пред-гутенбергова епоха и след нея, до наши дни. Можеш ли да синтезираш твоята идея за Книгата в 6 изречения?

Книгата – това е разказ със знаци върху материална или виртуална площ. Това е била книгата преди 7000 години, това ще бъде и след още толкова. Като започнем от каменната библиотека в Ика, преминем през глинените плочки в Месопотамия, книгите колони и книгите стени в Древен Египет, златните книги на етруските и стигнем до най-невъобразимите форми на „живи“ или телепатични книги в научната фантастика – всичко това са „медиуми“ за четене. След 7000 години нищо чудно върховата иновация да са отпечатаните хартиени книги, а електронните да са пазен в крионов кувьоз музеен експонат. Но името на изобретението ще бъде винаги „книга“. Мисията на това изобретение е константа – да разкажеш история от разстояние от свое име в свое отсъствие. Книгата за мен е първата и последната медия на човечеството.

Често пъти изказваш “еретични” тези, които са встрани от общоприетите идеи. В “Книгата като Медия” пишеш за “патологика на книжното тяло”, за опасните книги…

Опасна книга априори не съществува. В смисъла на „книгата като издателски продукт“ опасни книги няма. Но в смисъла на „книгата като медия“ говоря за текстове – посредници в криминални актове и за текстове – съучастници в престъпността. Опасността е заложена в съдържанието – сектантско, нацистко, негационистично, дискриминационно, шовинистично, антисемитско, фундаменталистко, терористично и т.н. Сред опасните книги ще разпознаем и Деветте книги на Деветимата непознати и „Ръкописът на Войнич“. Що се отнася за главата „Патологика на книжното тяло“…. в нея разкривам криминогенното „поведение“ на книгата. Тук ще узнавам кои са книгите убийци и отровните книги, как книгите се превръщат в библиокадаври, в книги-пластинати, в книги с втъкана трупна пепел, ДНК и кръв и как антроподермичната библиопегия оправдава книгите от човешка кожа.

Какво е “анти-книга”?

Анти-книгата е нефункциониращата книга, книгата без читател. Наричам я несъстоялата се медия – нежеланата книга, ненужната книга, еднократната книга и празната книга.

Книгата манипулатор ли е?

Всяка книга манипулира. При всяка книга манипулацията е възможна, когато за читател се търси индивидът от тълпата – „тълпоидът“. Книгата е най-предпочитаното в научните среди средство за манипулация: като започнем от класическия пример за Дон Кихот, преминем през душевните състояния на Пушкиновата Татяна („Евгений Онегин“), мадам Бовари или Том Сойер и се спрем на буквализма в поведението на съвременните „сапунени“ и „чиклит“ дами, „екшън“ полицаи и супергерои.

книгата като медия - милена цветковаКак се измерва Коефициента на полезно действие (КПД) на книгата?

Чрез обратна връзка, която книгата провокира. Но реалният й мащаб се вижда само когато се абстрахираме от оценките и просто измерим социалните й „децибели“. Защото високо КПД има книга, която получава обратна връзка не само във вид на читателски отзиви, рецензиране и цитиране, а и във вид на плагиатство, пиратство, кражба или цензура.

Кой е по-важен – Авторът или Читателят?

Не авторът, а читателят има водещо място в медийното битие на книгата. Защото авторът, преди да израсне като такъв, също е бил само читател. Читател е и докато пише. Съдържанието, което е написал, не би могло да е изцяло негово. Преди да го завърши, и той е чел, слушал, черпил идеи, имитирал, копирал от други. Авторът е читател впоследствие и на собственото си произведение. Иначе не би имало преработени или допълнени издания. Защото авторът не винаги е известен, а и не винаги е човек. Когато казвам, че авторът дори може да не е човек, имам предвид машинно генерираните текстове и книгите, писани от компютър или от робот. Читателят е този, който влива живот в книгата. Няма ли очи, които да я прочетат, книгата е „тухла“. Всички звена в жизнения цикъл на книгата съществуват само заради читателя. Без него и автори, и редактори, и преводачи, и издатели, и търговци, и библиотекари са излишни.

Какво е бъдещето на Книгата според теб?

Много често напоследък слушаме разни невротични апокалиптични заклинания за Края на Книгата, че Книгата щяла да умре, изместена от новите информационни технологии и новите медии, което е абсолютна глупост. Хартията умира, не Книгата, хартията гори, не Книгата! “Краят на книгата” може да се случи само, ако някак си производството на идеи се обяви в ликвидация, ако някой наложи вето върху идеята за Книгата, ако я обяви за реакционна или за вид биотероризъм спрямо човешкия мозък.

Книгата притежава качества, които не могат да бъдат имитирани от новите медии. Електронната книга дойде „на помощ“, а не „на смяна“ на физическата, защото показа, че възможностите на аналоговата книга не са изчерпани. Просто не сме знаели (или сме забравили) как да ги използваме и как да ги подобряваме. В момента е почти невъзможно да се предположи какви екстри ще имат книгите след няколко години. Може би ще станат по-близки по формат до 3D филмите, но с текст за естествено четене. Вероятен носител ще е от типа „кристал“ – подредени страници с дебелина една молекула и с възможност да се проектират в пространството във всяка позиция и с всякакъв размер.

Но всяка поредна иновация е доказателство за извършващия се днес обратен процес на синкретизъм, на сливане на всички медийни канали и технологии в единна среда – отново наричана „книга“. Днешната книга е ембрионът на следващата цивилизация, но в същото време е и наследник на древността.

От тук може да изтеглите Съдържанието, както и 2 кратки откъса от “Книгата като Медия”:

А тук може да прочетете една научна статия на Милена Цветкова по същата тема.

p5rn7vb

Previous post:

Next post: