Tag Archive for политика общество

Мазохистичният фанатизъм като измамно спасение за комплексирания български индивид

фанатизъм българия

Да живееш в хармония със себе си и с виртуалния свят на омразата в България, без да се откажеш от ценностите си – мисия (почти) невъзможна!
Не знам дали забелязвате, но като че ли с всеки изминат ден хората и светът около нас се побъркват все повече. Българските истерични сублимации на случващото се в Русия и Украйна, в Израел и в ивицата Газа, в Сирия и Ирак, сваления малоазийски самолет, както и хард порното в родната политическа действителност (но без щастлив край), всичко това може да накара дори спокойния и що годе интелигентен Homo Sapiens, който все по-рядко се среща по нашите земи, или да посегне към аптечката с успокоителните или да се хване за… кобура (в прекия или преносния смисъл на думата).


За големия футболист с име на философ и за чаровния доктор – революционер, променил Бразилия

доктор сократес

Тази година Доктор Сократес щеше да навърши 60.
Имаше времена, в които футболът не беше просто тотално комерсиализиран спорт и средство за бърза печалба, времена, в които футболът притежаваше магията да променя мисленето на хората и нациите, времена, в които футболът носеше революционните идеи за обществото.
Може да звучи пресилено, но има поне един достатъчно силен пример, който доказва това – човекът на име Бразилейро Сампайо де Суза Виера де Оливейра, познат в родната си Бразилия и по целия свят просто като Доктор Сократес. Изключителна личност, приемана в родината си като истинска футболна легенда и икона на демокрацията, която напусна нашия свят през 2011 г.

Да изметем ДЕГЕНЕРАТОКРАЦИЯТА, за да не се превърнем в дегенерати!

ДАНСwithme

Полу-празни мисли на един полу-криминален елемент…
Дълго време си задавах въпроса, защо, по дяволите, в България последните 20 години нещата в се случват толкова бавно, толкова трудно и толкова неефективно. Защо тези, които ни управляваха през този почти чевърт век не бяха запомнени с почти нищо позитивно, защо не промениха поне с малко представата ни, че тук сме като в някаква сатурнова дупка, от която спасение няма и надежда всякаква трябва да оставим.