Правилото на “обърнатата пирамида” определено ще ви помогне, когато пишете за интернет

Как трябва да пишем за интернет? Може ли  уеб текстът ни да е „friendly”  и за читателите ни, и за търсещите машини. Има ли правила, които трябва да спазваме, като изграждаме структурата на съдържанието? По тези въпроси е писано много, и те съответно винаги са предизвиквали сериозни дискусии. Според някои, когато пишем за интернет и имаме за цел текстът ни да се позиционира добре в мрежата, на първо място трябва да се съобразяваме със спецификите на търсещите машини и техните алгоритми. Други съветват – забравете за търсачките, пишете за читателите си, ако те ви харесат, тексът ви ще излиза напред в резултатите от търсенето.writing-web

Както обикновено, истината е някъде по средата.
Но има едно простичко правило, което обединява и двете позиции.  Уточнявам, че то се отнася единствено за структурата на уеб текста, а не за стилистичните и литературните характеристики на съдържанието му, които разбира се, зависят от личния талант на пишещия и от особеностите на самата проблематика – обект на текста. Това правило не е нито нещо ново, революционно, нито особено оригинално и съществува от десетилетия, доста преди появата на интернет.

Всеки, имал някакъв досег с журналистиката и медиите го познава добре – правилото на „обърнатата пирамида” при изграждането на журналистически новинарски текст ”(не знам защо го наричат пирамида, а не триъгълник, но това са подробности). Дори имам подозрения, че това правило е в основата на алгоритмите за търсене, създадени за търсещите машини и в близкото бъдеще то ще бъде в основата и на на т.нар. Семантичен уеб, наричан още WEB 3.0.

inverted-pyramid

Какво представлява правилото на „обърната пирамида, на което всеки новинарски текст (примерно в един вестник) трябва да се подчинява?

  1. Заглавие – най-важният елемент на новината. То трябва да бъде с голям шрифт, кратко, ясно, въздействащо и да съдържа основното от самата новина, което ще бъде представена под него по-подробно в текста.
  2. Подзаглавие – не винаги се използва, но е препоръчително, понеже с малко повече думи дава допълнителна информация за съдържанието. Много хора четат основно заглавията и подзаглавията и ако бъдат заинтригувани, тогава поглеждат и самия текст на новината.
  3. Лийд – т.нар. „лийд” е първият, най-важен параграф от текста. В две, максимум три изречения, той отговаря на 5-те задължителни въпроса, на които трябва да даде отговор новинарския текст – кой, къде, кога, какво, как. Т.е. след прочитането на заглавието, подзаглавието и лийда, читателят трябва да е изцяло наясно с новината.
  4. Основен текст – той дава допълнителни подробности;  включва 2-3 параграфа, развива информацията за тези, които искат да научат повече.
  5. Снимки, изображения – известно е, че визията привлича читателя; хубавите снимки, схеми и атрактивни изображения допринасят за пълнотата, за „цвета” на поднесената информация. Понякога те дори казват не по-малко, отколкото самия текст.
  6. Цитати, дребни детайли – значението им е по-малко, но също са част от структурата на новинарския текст; понякога ги няма, тъй като при липса на място във вестникарската страница, най-лесния начин за редактора да намали обема на текста е като съкрати последните няколко изречения; затова е задължително най-маловажната информация да бъде в края.

И сега – приложението на правилото за „обърната пирамида” при изграждане на структурата на един уеб текст, независимо дали е новинарски или не.

inverted-pyramid-web

  1. Заглавие „с голям шрифт, кратко, ясно, въздействащо и да съдържа основното”; преведено за интернет, това ще рече, да е в т.нар. H1 heading tag, да не е по-дълго от 65-75 знака и да съдържа най-важната ключова дума/фраза (отделно да бъде поставено в т.нар. meta title tag);
  2. Подзаглавие – препоръчително е да го има и в уеб текста; то също трябва да съдържа една или дори две ключови думи/фрази, да бъде поставено в H2 heading tag – може да се използва за т.нар. „meta description” (описанието, което излиза като кратка информация след заглавието на текста при показване в резултатите на търсачките или при споделяне му в социалните мрежи – т.нар. “snippet”), като в този случай дължината му не трябва да превишава 160-170 знака.
  3. Първият параграф – въвеждащите 2-3 изречения, които дават представа за съдържанието на текста – както за читателите, така и за ботовете на търсещите машини; добре е да бъде по-„забележим” от останалата част от текста чрез използването примерно на H3 heading tag или Bold (strong тага); Също е важно да включите и в него някои от ключовите думи/фрази, които ще поставите и като етикети/тагове към публикацията си. Ако текстът ви е по-дълъг, H3 тагът може да се използва и между параграфите на съдържанието – като вътрешни подзаглавия (по-лесно е за ориентация и за читателите, а и за търсещите машини), но не повече от 1-2 пъти.
  4. Основният текст – параграфите, в които развивате съдържанието; главните неща в текста, на които искате да обърнат внимание читателите поставете в Bold (strong); така привличате вниманието и на търсещите роботи, особено ако в подчертаните фрази присъстват част от ключовите ви етикети към публикацията.
  5. Снимки, изображения – както и в offline медиите, така и в интернет, те привличат вниманието на читателите, особено като се има предвид, че уеб ви дава възможност да включите в публикацията и богато мултимедийно съдържание – видео, презентации, различни уиджети и т.н. И както е важно във вестника към изображението да има текст, така е важно към картинката/визуалния обект,  който използвате, да добавите описание, но не толкова като текст в публикацията, а като мета информация (това се прави чрез т.нар. alt tag, който ви дава възможност и там да включите ключова дума – за да улесните търсачките).
  6. Цитати, допълнителна информация – както е важно за всяка публикация в традиционна медия  да посочи източника на информацията си или да уточни кого цитира, така и в уеб текста е важно да се направи същото – като в интернет средата това става и чрез линкове/връзки към външни уебсайтове, към които искате да реферирате  или към друга страница/публикация от собствения ви уеб сайт. Линковете в уеб текста също са в помощ на търсачките, като им „поясняват” допълнително темата, по която е пишете. А и така давате възможност на читателите си да получат повече информация.

Виждате, че де факто няма никакво сериозно противоречие и разлика между законите за писане на новина в традиционните медии и тези, по които е препоръчително да се изгражда уеб текста.
Както се казва – и „читателите сити и търсачките доволни”.

Разбира се, това са просто някакви основни правила, базисни ориентири, за структурирането на съдържанието в интернет средата, които е добре да се имат предвид, но в никакъв случай не трябва да им робувате или да се оставите да ви ограничават в тяхната рамка. Всеки е свободен да пише така, както го води полета на въображението и силата на таланта му. Както беше казал някой, когато усетите вдъхновението в себе си, забравете за правилата. Тогава няма начин да не ви харесат – и читателите, а и Google…