Не съм писал досега публично за нещо толкова лично и интимно …за моя любов…за нещо, което повече от 20 години нося в сърцето…Но не става дума за жена, а за една моя друга любов – към Cinderella, по-точно  към човека, който въплащава изцяло тази страхотна банда – невероятния артист, музикант, фронтмен, композитор, поет и певец,  рок-звездата и човекът – Том Кайфър.

Tom-Keifer-youngМоже би нямаше и никога да го напиша, ако след концерта им преди няколко дни в София не усетих отново това чувство, което ме накара да се просълзя и да си дам сметка за тази моя любов…Много се колебах дали да ида на шоуто…не защото се съмнявах в качествата на бандата и изключителния й лидер…просто ме беше страх да не се развали магията, която ме бе завладяла, когато се срещнах с нея за първи път. Както се притесняваш да се срещнеш след 20 години с момичето от съседния клас, в което си бил влюбен за първи път…дали няма да се разочароваш, дали ще го има пак онова чувство, което е карало сърцето ти да тупти с мощни удари без никакъв шанс да успееш да го контролираш…

Това се случи някъде в края на август, 1989 г. По времето на т.нар. Перестройка, в България се следеше повече руската телевизия, отколкото БНТ. Бяхме се събрали приятели да гледаме репортажа от най-голямото рок събитие, организирано някога в СССР – Peace рок-фестивала на стадион „Лужники”. Тръпнехме да видим на сцената звезди от ранга на Ози, „Бон Джоуви”, „Скорпиънс”, „Мотли Крю”…Пийвахме, разговаряхме и хвъляхме по едно око на откриващите банди – „Скид Роу” и „Горки парк” в очакване на Големите. В един момент от телевизора прозвуча някакъв жесток, пронизващ  вокал – едновременно кадифено нежен и мощен, дрезгав, с чудовищна динамика и сила, способна да взриви Кремъл или поне да отвее шапките на всички милиционери от първия ред, охраняващи концерта. Аз и приятелите ми изведнъж се облещихме да видим, кой е тоя, дето пее така умопомрачително, а ние дори не сме чували за него…(вижте го и вие – на full screen и volume на макс!)

Беше като любов от пръв поглед – фронтменът на тази банда ни изуми не само с неповторимия си, удивителен глас, от който те побиват тръпки…видях един харизматичен, красив млад мъж, с леко женствено излъчване, но убийствен сексапил, каращ всички жени около него да изпадат в луда истерия, висок над 1,90 и в същото време изтънчен и грациозен в движенията си, с излъчване на истинска рок звезда, но без грам поза и изкуствено превъзнасяне, изпълващ цялата сцената и привличащ с някаква магична сила всички погледи към себе си, 100 000 души бяха в краката му, като хипнотизирани …а музиката му…толкова яка и завладяваща, рокендрол на макс, нямаше празно парче просто……Това беше Том Кайфър, Cinderella man!

Само за няколко седмици успях да изровя всичко, каквото можах като информация за Том и Cinderella (тогава нямаше интернет), записах си на най-качествените феро-хромни аудиокасети двата им излезли до момента албуми – “Night songs” и “Long cold winter”, по-късно и „Heartbreak station”, дори изрових отнякъде и една VHS-ка с няколко техни видео клипа…а от витрината на Културно информационния център на СССР в София откраднах една жестока снимка на Том от концерта на „Лужники”. „Cinderella” просто станаха част от мен…Уви, след няколко години, те като че ли изчезнаха, стана ми криво, когато впоследствие чух, че са се разпаднали, но така и не разбрах причините. Минаха години, едва по-късно научих какво се е случило с Том…