За бъдещето на книгата, остарялата концепция за авторските права и свободния обмен на знания и култура в условията на Freemium Economy

Поради изключителната значимост на настоящия текст на доц.д-р Милена Цветкова, публикуван във в. “Култура” и в “Либерален преглед” си позволявам да “миксирам” части от него и от други статии на авторката (с която имам удоволствието на бъда приятел) и в моя блог.

Преди няколко дни, вдъхновени след семинара на Едуард де Боно, разговаряхме ентусиазирано с Майк Рам точно на тази тема – бъдещето на книгата в XXI век и новите идеи за свободен обмен на знания и култура, от които имаме нужда, за да бъдем в крак с времето и новите информационни технологии, довели до коренна промяна в начина, по който комуникираме, живеем и работим; за концепцията на Крис Андерсън “Freemium economy” ( виж видеото вдясно).
Анализът на Милена Цветкова по темата се покрива изцяло с моите виждания и съм изключително доволен да го споделя:

Липса на законови дефиниции

Нямаме законова дефиниция за „книга“. А такава е нужна дори само, за да бъде заличена циничната представа за книгата само като „вещ“ и „стока“, което позволи операциите спрямо нея да се редуцират до калкулиране и осчетоводяване. Книгата вече не е само отпечатано произведение между две корици. Самото свиване на понятието „книга“ до Гутенберговия период от биографията й е сериозна обида към хилядолетната й история. А книгата не е хартия. Колко от хвърлените в огъня книги са изгорели? Нито една. Гори хартията, а не книгата.
Нямаме също и законови дефиниции за „книгоиздател“ и „книжарница“. Нямаме легална дефиниция нито за “библиотека” и „общодостъпна библиотека“, нито за „читалня“. Не са законово дефинирани и понятията „електронна библиотека“, „електронна читалня“, „електронна книжарница“, „портал“, „търсачка“, „уикипедия“, „социална мрежа“ и т.н. Неадекватни на времето ни са и термините в закона „възпроизвеждане“ и „учебна цел“. Излиза, че до днес всеки от нас е вършил престъпление, ако е преписал на ръка стихотворение в библиотека или си е копирал нещо за домашно четене просто така, за удоволствие или от скука. А в контекста на дигиталната ера правните казуси ще се множат.

Нужда от промени в авторското право

По тази част очакваме да вземат думата юристите. Но няма интелигентен човек, който да не е достатъчно наясно с колизиите, в които е навлязла авторскоправната закрила с библиотеките. Библиотеките по презумпция са непазарни субекти и са в правото си да настояват да се съхранят като оазис на безплатността. Безплатно за всички (Free for All) е надписът над вратата на Бостънската публична библиотека. Безплатно за хората (Free to the People) е надписът над входа и на библиотеката Carnegy в Питсбърг. А Карнеги беше най-големият капиталист за времето си.

Международната библиотечна общност и в този момент не се отказва да изисква спешни изменения в изключенията и ограниченията в националните закони за авторско право. Библиотеките не само у нас са изпаднали в позиция да молят за законово позволение за основните си дейности: доставяне на документи директно до потребителя или чрез библиотека посредник, независимо от форматите и средствата за комуникация; за копиране на произведения от своите колекции с цел съхранение, възстановяване, замяна, за прехвърлянето на съдържание в различни формати, най-вече в дигитални, и за обслужване с копия на индивидуалния потребител. Безапелационна е позицията на библиотечната гилдия, че за да не се блокира свободният обмен на информация в ХХІ век, копирането на материали за и от индивидуални потребители за некомерсиалните цели на изследванията, обучението и личното ползване трябва да бъде разрешено…. Най-обречени се чувстват желаещите да поддържат некомерсиални библиотеки в интернет поради невъзможността да се легализират по остарялото законодателство….

Самият Папа Бенедикт XVI преди една година осъди войните за авторски права и неистовия стремеж всеки и всичко да се кичи със значка „copyright“. В своята трета енциклика Caritas in veritate (Милосърдие в истината), публикувана през юли 2009 г. и наречена антикризисна, Папата нарече борбата за авторски права в сферата на знанието явление, противоречащо на понятията взаимопомощ и християнска любов към ближния и инструмент за блокиране на растежа на слабите икономики.

…Единственият гарант на ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СВОБОДА откак писане и четене съществуват, са библиотеките. Това е записано във всички международни манифести на библиотечните асоциации. Кой е забравил, че интелектуална свобода е свобода не само на писането, на превеждането, на издаването, а преди всичко на достъпа до информация и на четенето?!…Естествено, че всяка библиотека – физическа или дигитална, е препятствие пред джоба на издатели и търговци и пред кесиите на автори и техните наследници. Откак свят светува библиотеките МУЛТИПЛИЦИРАТ легално обектите за четене или текстовете като ги вливат в главите на своите читатели. Или като им позволяват да ги преписват на ръка. Или като им позволяват да ги ксерокопират. Или като им дават свободата да разнесат единствения екземпляр, взет за домашно ползване, сред съседи и приятели, та и те да “откраднат” с очи съдържанието му.

Клеймото Пирaтство

От 22 юни до момента стана ясно: издателите сгрешиха, прибягвайки до репресии, полицейски мерки и словесни схватки, защото забравиха, че да изискваш от читателя да се грижи за копирайта, без да му даваш алтернатива, е идеална форма на пропаганда на пиратството като културна съпротива.
Само съд може да каже дали участниците във файлов колектор като Chitanka.info са „пирати“. Но много трябва да се внимава с това понятие, щом се намираме на терена на „интелектуалните права“ (тук е и правото на четене). Поне заради две обстоятелства. На първо място, пиратството е социален отговор на някакво изкуствено ограничение, поради което гражданите не могат да вършат нещо естествено. На второ място, доколкото това понятие не е припознато в правния мир, разумът не би допуснал „интелектуалните пирати“ да се приравнят с крадци. След кражба собственикът бива лишен от нещо. Но, след „отразяването“ му в друг свят, оригиналът е там, където си е бил. Запаметяването на съдържанието на авторско произведение и в предписмената, и в предпечатната ера е ставало също върху носител и пак по дигитален път – в черепната кутия. И какво се оказва? Пирати ли са хората-книги на Рей Бредбъри, укриващи се във високопланинска „библиотека“, всеки от които с наизустено произведение и презаписващ го в главата на следващ, по-млад „хард диск“? Пират ли е героят от филма „Книгата на Илай“, запаметил единственото оцеляло след Апокалипсиса издание на Библията и прехвърлил файла от главата си в последната фабрика за печатно слово? Пират ли е младият Моцарт, когато след двукратно прослушване копира в паметта си “най-охраняваното” за времето си музикално произведение “Мизерере” на Грегорио Алегри и го пренася по-късно върху нотните листи по памет?

Само пишещият на ръка автор може да свидетелства, че преформатираните чрез софтуер печатни носители са тип удължение, разширение или, ако щем, следа, сянка, ехо на произведението. Дори тиражираният с полиграфски методи продукт не е оригинал. Пипнат е от достатъчно чужди ръце, за да бъде идентифициран като изначален творчески продукт на автора.

Всеки технически грамотен ще признае, че цифровизираните версии на отпечатани произведения не са копия на оригинала. Копието е тиражиран масов заместител на оригинала, умножаващ пространствено-времевите му възможности за комуникация с публиката. В нашия случай именно тиражираната печатна книга е копието (неслучайна много англоговорещи превеждат думата copy не като „екземпляр“, а като „копие“).

Всяка дигитална библиотека осигурява достъп до съдържания, а не до книги. Съдържанието е само тип мостра. Стоката е цялото количество по ценоразписа – съдържанието плюс издателския продукт. Само специализирана експертиза може да отдели себестойността на съдържание от печатно тяло, за да излезе издателят пред автора и пред клиентите с цена на безхартиената и хартиената си книга. Едва тогава играта ще е честна – ще видим кому трябва да плащаме, като четем само файлове.

С интелектуалното „пиратство“ мъдрите по света не се борят, а го управляват. А най-добрите на пазара го обезсмислят. Правят копирането и дилетантското качване на книги в мрежата ненужно и безинтересно. Просто създават или сътрудничат с легални интернет-библиотеки, подбират високоскоростни канали и обграждат с безплатно или евтино дигитално съдържание всеки читател всяка секунда на всяка точка по света.

Е-книгите и 3D-книгите

Да, към момента и в Европа опитите да се издават електронни книги са семпли и боязливи. Всички издатели чакат, ослушват се. Може би ги е страх, че и е-книгите ще последват краткия живот на mp3-ойките в резултат на бързия триумф на плейърите. Може би са предпазливи, защото все пак работят, за да печелят, а книгите не са като музиката – свалянето на “нелегални” mp3-ойки популяризира изпълнителите и ги радва с повече печалби от концерти. Докато качената в интернет версия на писмено произведение издателите усещат като заплаха за печатния му оригинал.

Но нима не е ясно, че ако при филмите и песните “тегленото” произведение е идентично и при копието, и при оригинала, при книгите не е така. Съдържанието можем да го попием с очи по един начин от хартиен носител и по друг начин от трепкащ дисплей. И всеки си прави сметката кой начин да избере. Нима не е ясно, че е-книгата и mp3 форматите при музиката имат сходна добавена стойност? Че отиваме на концерт не само за ушите си, а и за очите, и за комплексното въздействие върху сетивата ни? Че хващаме печатната книга поради много по-дълбоки причини от рутината и навика? Че няма по-любимо нещо за четящата ни физика от твърдото тяло на книгата? Двубоят между палеца и мишката беше измислен и недалновиден.

3D книгите. Само трезвата преценка на миналото и настоящето на книгата, паралелно с познания върху еволюцията на информационните технологии, може да даде логични хипотези за бъдещето й и да освободи книгоиздателя от страховете му.

Много вероятно е бъдещето да принадлежи на книгите-холограми (holobook, показвани във филмите „Звездни войни“, „Ултравиолет“), на холографските 3D книги с живи илюстрации (като в „Хари Потър“), със звуци и неограничени мултимедийни възможности. Книгите ще са по-близки по формат до 3D филмите, но с текст за четене. Вероятен носител ще е от типа „кристал“ – подредени страници с дебелина една молекула и с възможност да се проектират в пространството във всяка позиция и с всякакъв размер (с което отпада от бита ни един аксесоар – очилата за четене). И отново въпросите ще опират само до възприемането на писмен текст. След това, чрез второто поколение „кристали“, на подобен носител хората ще могат да зареждат желаните или всички книги от Световната библиотека, преведени на всички езици на света и напълно безплатно….Процесът на технологичното развитие ще става все по-неудържим. В момента е почти невъзможно да се предположи какви екстри ще имат авангардните книги. Но, дори технологията да позволи директно вкарване на информация в мозъка или свързването му с информационен носител за пряк достъп към бази данни, което практически ще промени структурата и формата на образованието, четенето на книги не би могло да отпадне. Двуизмерната хартиена страница в ръце, огъвана и робуваща на четящото тяло във всякакви пространствени перспективи, е и ще остане единствено ергономичното устройство за четене при Homo Sapiens.

Нови модели на книгоиздаване

Дори и частичното преминаване към електронно издаване е огромна стъпка, която почти изцяло променя образа на книгоиздаването. Причината е една-единствена: в тази област е постигната мечтата на човечеството за неограничено предлагане…Отлагането на електронното книгоиздаване не е интелигентно. Ето какво казва Рас Грандинети от Amazon по този повод: “Това няма да проработи. Хората винаги ще четат каквото си поискат. Когато една книга излезе, авторите имат нужда от всичката публичност, която могат да получат. Да се сложи някаква произволна бариера и да се държи книгата далеч от ръцете на хора, които могат да я препоръчват и на други, е лоша услуга за автора. Да не говорим за фрустрацията на клиента.”

Нови модели на книготърговия

Свидетели сме на края на книжарниците, каквито ги познаваме. В развитите страни вече тръгват по пътя на музикалните магазини заради понижаващите се цени на електронните четци и разрастването на покупките на дигитални книги. Нещо повече. С технологията „печат при поискване“ една книжарница би могла да поеме функциите и на библиотека, и на печатница, и на издател. И тук имаме пресни новини. Dorchester Publishing, най-старото независимо издателство за масова литература в САЩ, в началото на август обяви, че преминава изцяло на електронни книги, но си запазва опцията хартиени именно чрез минииздателската система печат при поискване (print-on-demand)….

Ползата за автора от вече традиционните за света продажби на е-книга отскоро не е търговска тайна – хонорарът му многократно се увеличава. При печатните книги отчислението за него е между 10-15%. Но при е-книгата растежът е изключителен. 40% е хонорарът за автора при издателя-гигант Randome House, 50% е при Rosetta Books, 70% е при Kindle изданията на Amazon и при новосъздаденото Odyssey на скандалния литературен агент Андрю Уайли, на чиято провокация се дължи и завишаването на авторския хонорар при е-книгите и в Randome House.

Към днешна дата най-реалистично изглежда регламентирането на електронни магазини за цифрови книги, които да работят на два противоположни принципа. Едните да продават чрез отсрочено заплащане — първо получаваш и после плащаш. Другите да предлагат заключените с DRM електронни книги и да работят на обратния, т.е. магазинния принцип – първо плащаш, след това получаваш. Времето ще покаже кой от двата модела е по-жизнен.

Но е-книгите могат да се продават и по още по-атрактивни правила:

1. Разсрочено и отсрочено плащане с възможност за частично възстановяване на парите на добросъвестни читатели за некачествен продукт.

2. Доброволно или отблагодарително заплащане – цената за сваляне от сайта се определя от купувача. Ако той реши да купи книгата и даде за това повече от 0,00 лв., ще трябва да използва кредитната си карта и да осъществи свалянето на файла. Предлагането на книги за даунлоуд от типа “pay what you will“ (плати колкото и ако искаш) имитира модела на уличните музиканти. Подобна норма се формира стихийно, но пък лесно се свиква с нея.

3.Комплиментна система – цифрова версия на печатната или мултимедийни приложения към е-книгата се подаряват лично от автора като „complimentary copy“ (гратисен екземпляр).

4. Безплатна покупка (купуваш за 0,00 лв.) – принципът е работещ от години в музикалния бизнес; за безплатна покупка не се изисква кредитна карта и няма допълнителни такси. Безплатната е-книга е апетитна и за автора си поради неимоверния си комерсиален потенциал. На начинаещия неизвестен автор доставя популярност на хартиеният оригинал на книгата му. На известния автор завишава продажбите на печатния му оригинал.

Във всички случаи на електронно книгопредлагане, ефектите ще са ниска цена, неограничени тиражи, висок оборот, повече приходи за автори и преводачи, безкраен творчески терен за рекламистите и PR-ите на издателствата и т.н. И нека сме подготвени – пак ще има кой да наруши по някакъв начин новите правила. Пак – нови регламенти и усъвършенствани бизнес модели. Това е, кръговрат.

Трезво за бъдещето на книгата

Марк Бут, дългогодишен издателски директор на лондонското Century (към Random House), а от 2009 г. управител на издателство Hodder&Stoughton, написа безпощадно обръщение към колегите си: Някои хора от бизнеса не искат да признаят какво се случва, а аз с очите си виждам, че собствената ми, наскоро издадена книга ще бъде една от последните хартиени книги. Нещата, които ще променят света, ще бъдат публикувани през интернет.

Да, това е бъдещето. И то няма никакви симпатии към нечии банкови сметки. Масови ще бъдат интернет книгите. И няма начин да бъде спряно интернет четенето. Интернет библиотеките са неописуема благодат. Естествено, не е невъзможно тази благодат да секне. Но трябва внезапен метеоритен дъжд да удари животоподдържащите й системи. Или магнитна буря да срине сателитите. Или да спре токът на земята…

И в заключение един креативен поглед с усмивка на дизайн студиото IDEO за няколко от възможните варианти за бъдещето на книгата:

P.S. Уважаеми български издатели и производители на книги, не забравайте никога, че Книгата е много хитра медия – не търпи препятствия, окови и ограничения, заредена е с пробивната сила на светлината….Особено, когато е търсена…Очакването към вас е да опровергаете сентенцията: “Всяка радикална промяна е като преместване на гробище – никога не очаквайте помощ отвътре.”

Препоръчвам горещо още една силна статия на Милена Цветкова и Бистра Иванова – “БИБЛИОТЕЧЕН ХОНОРАР ЗА АВТОРА”.


  • Pingback: Tweets that mention За бъдещето на книгата, остарялата концепция за авторските права и свободния обмен на знания и култура в условията на Freemium Economy --()

  • Михаел Радионов

    Голямо попадение, Борис! Видя ли, че Милена Цветкова има още един анализ тези дни – “Библиотечен хонорар за автора”. В момента е водещ материал на целия портал Литернет – http://liternet.bg/publish3/mtzvetkova/bibliotechen.htm
    Редакторите са го анонсирали с въпроса “Пирати ли са библиотеките?”. Толкова е навременно! Точно сега ври и кипи в парламента около промените в Закона за авторското право.

  • Благодаря за линка Михаел, пропуснал съм я тази статия. Много е силна и ще я включа като препоръка и в поста ми.