По какво си приличат ФСБ и Трент Резнър и как музиканти от старото поколение показаха на младите си колеги що е то съвременен бизнес модел

Точно в разгара на страстите около нарушаването на т.нар. авторско право, около смешния вой на музикалните компании монополисти срещу „пиратството” и плановете на МВР да забрани торент тракерите и да криминализира действията на потребителите им, една голяма българска рок-банда показа на всички кой е пътя за модерното развитие на музикалния бизнес.

ФСБ направиха собствен уебсайт и качиха на 10 от парчетата от новия си албум ( кое от кое по-яко) за свободен даунлоуд за многобройните си фенове.
Само до 29 април равносметката е следната: над 120 000 прослушвания, 36 000 даунлоуда, 1 200 000 влизания!
В момента във Facebook старницата на бандата има близо 10 000 фена и се увеличават с всеки изминал ден.. Самите музиканти заявиха днес: „Ние не вярваме на това, което се случва. Но най-невероятните неща, просто се случват…”А ето само някои отзиви на техни почитатели:

Следващата стъпка, която направиха музикантите, бе да предложат на феновете си да закупят онлайн луксозно издание на албума, включващ много повече песни и допълнителни екстри. И на момента покупките стартираха. Най-вероятно ФСБ ще пуснат останалите 5 парчета за платен даунлоуд срещу някаква скромна сума от рода на един sms за песен или нещо подобно.

И уверен съм, в крайна сметка, ФСБ ще спечелят много повече, отколкото ако бяха издали албума си по традициония, отживял бизнес модел. Без да се брои печалбата, измерваща се в любовтта и признателността на феновете, които са от две поколения.

Та каква е връзката между ФСБ и култовия Трент Резнър с легендарната му банда Nine Inch Nails?
Връзката е, че именно той е създателят на този бизнес модел, наричан от някои напоследък “Open core business model”. Той е изграден на базата на концепцията на Крис Андерсън (едно от най-големите имена в сферата на съвременния бизнес и маркетинг) “FREE for free” (виж видеото горе вдясно).
А главната формула, стояща в неговата основа е следната:

Connect With Fans (CwF) + Reason To Buy (RtB) = The Business Model ($$$$)

Пълен анализ на този нов, съвременен бизнес модел прави Майкъл Масник от маркетинговата компания Floor 64 на форума MidemNet в Кан тази година. Презентацията му носи показателното заглавие:  “Serving Your Fans – The Trent Reznor Case Study”:

Самият Резнър обобщава този модел в едно интервю:

„Forget thinking you are going to make any real money from record sales. Make your record cheaply (but great) and GIVE IT AWAY. As an artist you want as many people as possible to hear your work. Word of mouth is the only true marketing that matters….

The point is this: music IS free whether you want to believe that or not. Every piece of music you can think of is available free right now a click away. This is a fact – it sucks as the musician BUT THAT’S THE WAY IT IS (for now). So… have the public get what they want FROM YOU instead of a torrent site and garner good will in the process (plus build your database)….

Give your music away as high-quality DRM-free MP3s. Collect people’s e-mail info in exchange (which means having the infrastructure to do so) and start building your database of potential customers.
Then, offer a variety of premium packages for sale and make them limited editions/scarce goods. Base the price and amount available on what you think you can sell. Make the packages special–make them by hand, sign them, make them unique, make them something YOU would want to have as a fan. Make a premium download available that includes high-resolution versions (for sale at a reasonable price) and include the download as something immediately available with any physical purchase.”

Трент Резнър и NIN започнаха да прилагат този авангарден бизнес модел от 2007 г. (вече 3 албума поред до днес) и постигнаха изключителен успех, респективно и печалби, които едва ли някой “мейджър лейбъл“ би им осигурил, при това без да загубят своята креативна свобода и творческа независимост.

Тук не мога да се сдържа да не ви припомня невероятната вайръл кампания, която NIN направиха за албума си Year Zero през 2007 г, кампания оценена със Златен лъв на Фестивала в Кан през 2008 г.

Case study може да прочетете тук и непременно посетете самият уебсайт даващ цялостна представа за кампанията. Според  Джейсън Фрайд от 37 signals тя е брилянтен пример за това как маркетингът може да се превърне в изкуство:

И в заключение – малко е странно, но наистина е достойно за уважение, че една рок-банда от “старото поколение”, трябваше да покаже на по-младите си колеги, що е то съвременен бизнес модел и че той има почва и у нас. Това е пътят на музикалния бизнес от XXI век… колкото и да не им се иска на някои!

  • avtor

    Разликата между NIN и ФСБ е, че първите си качиха целия албум във FLAC качество, а вторите само 10 песни в орязан mp3. Всъщност разликата е и че NIN са безкрайно искрени в песните си, а ФСБ макар и професионалисти са безкрайно повърхностни.

  • Не съм съвсем съгласен…Първо, качеството на парчетата не ми се вижда лошо…сигурно може и да е по-добро, да…А относно искреността…аз вярвам на ФСБ и не знам какво имаш предвид под “повърхностни”…Все пак те се решиха на крачка, която досега в България не е правена…Може би този леко сантиментален тон в посланията им не ми допада напълно…като че ли се притесняват да заявят, че това си е бизне модел, а не “зов за помощ”. Хилядите им фенове разбират, че е нормално като автори и музиканти, ФСБ също да печелят…