Тази година Доктор Сократес щеше да навърши 60.
Имаше времена, в които футболът не беше просто тотално комерсиализиран спорт и средство за бърза печалба, времена, в които футболът притежаваше магията да променя мисленето на хората и нациите, времена, в които футболът носеше революционните идеи за обществото.
Може да звучи пресилено, но има поне един достатъчно силен пример, който доказва това – човекът на име Бразилейро Сампайо де Суза Виера де Оливейра, познат в родната си Бразилия и по целия свят просто като Доктор Сократес. Изключителна личност, приемана в родината си като истинска футболна легенда и икона на демокрацията, която напусна нашия свят през 2011 г. Тази година Доктор Сократес щеше да навърши 60.
За разлика от съименника си, роден около 2500 години по-рано от него в древна Атина и често пъти наричан от съвременниците си „лечител за душите“, Сократес наистина е лекар. Но между двамата, колкото и да е странно, има общи неща.
Сократ се опълчва срещу деформацията на атинската демокрация, която започва да пренебрегва моралните устои и правните норми. Демокрацията според него трябва да е “управление приятно, безправителствено и разнообразно, което осигурява равенство, еднакво за равни и неравни”, възглед, който определено допада и на Доктора. Освен това на младини Сократ бил спортист – отличен фехтовач и борец.
Доктор Сократес от своя страна, който става футболен идол за бразилците във времето на авторитарния военен режим, вярва горещо в идеите на демокрацията, естествено оцветени от характерната за Латинска Америка пламенна анархистична революционност.
Още една любопитна „гръцка връзка“ има в живота на Сократес. Футболният клуб, в който играе през най-славните си години и който ще даде старт на социално-политическата му активност се казва „Corinthians Paulista“ („Коринтианс“). Името им идва от древногръцкия град – един от центровете на античната цивилизация, по-късно тясно свързан и с Апостол Павел. Светецът пък дава името на града, където играе отбора „Коринтианс“ – Сао Паоло.
Но дотук с историческите реминисценции
Всъщност статията ми не е за футболната кариера на Сократес. Самият той не приема футбола като най-важното в живота си. Става професионалист едва на 24 години. Наистина е гениален талант и прави всичко, каквото си поиска с топката на игрището с лекотата на истински артист. Играта му в най-силния му период (1980- 1984) е сравнявана с поезия, музика, изкуство…“futebol-arte“. И всичко това сътворено от него с омайваща елегантност, без никакво усилие, без натоварващи тренировки, дори без спазване на задължителния за елитните спортисти режим, даже без да се откаже от цигарите и алкохола.
Но по-важното, революционното действие в кариерата му, което дава мощен импулс и сила на демократичното движение в Бразилия срещу военната диктатура, е неговата смела политическа позиция за демокрация, не само на думи, но и на дела.
В края на 70-те военният режим, дошъл на власт с преврат през 1964 г., след години на диктатура, цензура и репресии, вече се задъхва. През 1979 г. за да успокои надигащото се обществено недоволство, военните приемат закон за широка амнистия. Стотици интелектуалци, писатели, учени, журналисти, политически лидери, хора ползващи се с авторитет в обществото, са освободени от затворите и се включват активно в опозиционното движение срещу режима.
В същото време нещата в „Коринтианс“ не вървят. Футболистите са демотивирани, не играят добре, клубът се управлява авторитарно и безпринципно от ръководството. Отборът, както и бразилското общество се нуждаят от коренна демократична промяна, чиито наченки вече витаят във въздуха.
И в края на 1981 г. тя настъпва. Новият президент Валдемар Пирес е човек с демократично мислене. Той дори назначава като директор в клуба известния социолог, репресиран от военния режим, Адилсон Алвес, както и нов, известен с диалогичността си треньор – Марио Травалини. Но душата и движещата сила на революционните промени в „Коринтианс“, които ще запалят демократичния дух в цялото бразилско общество е Доктор Сократес.
Той, заедно с Алвес, и някои от най-добрите футболисти в отбора като Владимир дос Сантос, Жуниньо и чаровния централен нападател Валтер Казагранде (както и писатели, журналисти, музиканти, интелектуалци – фенове на „Коринтианс“ ) основават през 1982 г. движението Democracia Corinthiana – една своеобразна анархо-демократична организация, която близо 3 години дефакто управлява клуба.
Democracia Corinthiana
Така Доктор Сократес превръща футболния си отбор в истинска социална лаборатория за ново, макар и донякъде утопично обществено устройство, основаващо се на “управление приятно, безправителствено и разнообразно, което осигурява равенство, еднакво за равни и неравни”.
„Един човек – един глас!“ Това е основния принцип в Democracia Corinthiana. Всички въпроси, свързани с управлението на клуба – от най-важните – финансови, трансфери и т.н. , до най-злободневните, се решават с гласуване, като гласът на всеки, от президента през футболистите до стюардите и обслужващия персонал тежи еднакво.
„Винаги съм вярвал, че прякото гласуване е най-чистата форма на демокрация, чрез него властта в обществото се споделя сраведливо“, казва по-късно в едно интервю Сократес.
Това днес може и да не ни изглежда кой знае колко революционно, но за бразилското общество тогава, което почти 20 години живее под военна диктатура, е истински вдъхновяващо политическо действие и пример за следване, доказателство, че демократическата система може да функционира. И това е само началото.
Независимо от клубната си принадлежност, за бразилците „Коринтианс“ се превръща наистина в „отбора на народа“. Футболистите заявяват смело политическите си позиции не само на стадиона. И Сократес, и много от съотборниците му, и всички членове на Democracia Corinthiana са на площадите, на политическите митинги, на протестите срещу военния режим, който се страхува да тръгне срещу футболните звезди.
В края на 1982 г. на няколко мача, „Коринтианс“ излизат с надпис на фанелките си „DIA 15 VOTE!“ , призовавайки съгражданите си да гласуват масово на местните избори в щата Сао Паоло. Футболистите често използват черно-белите си екипи като площ за демократични послания и призиви, понякога изписани от самите тях в последния момент преди мачовете.
Но събитието, с което Democracia Corinthiana ще остане най-ярко в съвременната история на Бразилия идва година по-късно.
Денят е 11 декември, 1983 г. На финала на шампионата са непримиримите градски съперници – “Коринтианс“ и „Сао Паоло“. Стадионът „Мурумби“ се пръска по шевовете от 115 000 възторжени фенове и на двата отбора.
Точно преди началото на мача футболистите на „Коринтианс“ излизат на терена, носейки огромен банер с надпис “Ganhar ou perder, mas sempre com democracia!” – „Спечели или загуби, но винаги с демокрация!“ (грубо преведено). А на гърба на фанелките им, над номера, пише Democracia Corinthiana. Целият стадион избухва в аплодисменти. Мачът завършва с победа за „Коринтианс“, а единственият гол е отбелязан от Сократес. Вестниците на следващия ден излизат с огромни заглавия „Победа за Демокрацията“.
„Това беше може би най-щастливия момент в живота ми“, споделя по-късно Доктора.
Движението за свободни и демократични избори в Бразилия набира все по-голяма сила. А членовете на Democracia Corinthiana са сред лидерите му. Няколко месеца по-късно Сократес говори пред милион и половина бразилци събрали се на митинг в подкрепа на закона за свободни избори, който е внесен в парламента. И въпреки масовата гражданска еуфория и силния натиск от площадите, доминираният от политици – марионетки на военните федерален парламент отхвърля закона. Разочарованието след няколко години изтощителна битка за демокрация е тежко и повсеместно.
„За първи път в живота си плаках“, спомня си Сократес за този момент. Тогава взема решението си в знак на протест да напусне Бразилия. В края на 1984 г. приема предложението на „Фиорентина“ и заминава за Италия. Голяма част от съотборниците му също напускат клуба.
Това е и краят на Democracia Corinthiana, но не и краят на борбата за демокрация в Бразилия, вдъхновена от смелите действия и радикалните идеи на Доктор Сократес и неговите съмишленици. В крайна сметка, само година по-късно тя се увенчава с успех. През 1985 г. идва краят на военния режим в страната.
Предлагам ви един много добър документален филм на Aljazeera за тази история– „Socrates and the Corinthians’ Democracy“ от поредицата им „Football rebels“, в който вoдещ е един друг голям футболист и личност – Ерик Кантона:
А тук може да видите кадри от друг документален филм за Сократес и Democracia Corinthiana, озаглавен „Демокрация в черно и бяло“ (за съжаление е на португалски, но кадрите говорят достатъчно).
Епилог
25 години по-късно Докторът е загубил от своята елегантност, добавил е килограми, но и житейска мъдрост и като че ли малко е започнал да прилича на философа, когото Атинската демокрация осъди на смърт. Все още чаровната усмивка и пламъчетата в очите му са същите като от далечните години на Democracia Corinthiana. Но в тях има и много тъга и разочарование. Със сигурност демократичната система в родината му не е точно такава, каквато си я е представял в мечтите си, а футболът, който по негово време носеше радост и красота по стадионите се е превърнал в комерсиален бизнес за милиарди.
Толкова истина и болка има в думите му, казани малко преди да си отиде от този свят:
„В продължения на десетилетия футболът беше начин на изразяване на духа, характера на всеки народ, това си личеше в различните стилове, които практикуваха отборите в различните страни. И това многообразие беше богатството на играта, то трябваше да бъде запазено.
Уви, настъпиха дни на задължителна унификация (униформеност) във футбола, а и във всичко останало….Никога светът не е бил толкова неравен във възможностите, които предлага и толкова налагащ уеднаквавяне на навиците и живота ни…Днес, ако не умреш от глад, ще умреш от скука.
Това се отнася и за футбола – футбол „масово производство“ по-студен от фризер и по-безмилостен от месомелачка. Футбол, който сякаш не се играе от хора, а от роботи…“
Да, в този свят няма място за поети във футбола и за утописти в обществото като Доктор Сократес. А той не можеше и не искаше да се приспособи към него. Всъщност като че ли Сократес сам направи своя избор, подобно на древния философ – да изпие „чашата с отровата“ под формата на огромните количества алкохол, който в последните години от неговия живот, му носеше единственото утешение от болката за загубените мечти и нереализираните идеали от младостта…
Поклон Докторе! Почивай в мир!