ЧАСТ II
Всичко, което сте искали да знаете за fake news феномена и медиите в епохата на пост-истината, но сте се притеснявали да попитате
Когато се анализира тази тема, специално внимание заслужават големите, т.нар. мейнстрийм медии – понеже тяхна е и най-голямата отговорност и може би основната вина за бума на post truth феномена в последните години – от CNN, Washington Post, New York Times, Guardian, до Fox, Breitbart и Russia Today (RT) и десетки други, разбира се. Защото въпреки огромния си трафик и многобройните си фенове и читатели, нароилите се fake news сайтове и известните открай време с лъжите си жълти таблоиди, не са чак толкова влиятелни и дефинитивно определящи за дневния ред в публичната сфера и за формиране на общественото мнение, както водещите традиционни медии, с утвърдено име и дългогодишна история.
За съжаление, без да се замислят, че рискуват своя авторитет и репутация, градени десетки години, те постепенно се превърнаха в слуги на една част от политическия елит, като с всички сили започнаха да създават удобна за него реалност, да манипулират, дори открито да фалшифицират истината.
Те, като че ли забравиха своята обществена мисия на „куче пазач“ и защитник на публичния интерес („винаги в опозиция“), а още по-печалното бе, че в много случаи безцеремонно потъпкваха фундаменталния принцип на журналистиката: “коментарите са свободни, но фактите – свещени”.
Защото да, истината е нещо относително, да се преследва и търси единствената Истина звучи твърде наивно и нереалистично. Някой беше казал – „истината е нещо относително, важна е не истината, важни са фактите“. Всяка медия, както всеки човек или организация, има право на своя политическа позиция и в това няма нищо лошо. В коментари, анализи, интервюта и други журналистически материали, медиите са свободни да ги изразяват и защитават. Но когато една медия, в името на политически мотиви, принесе в жертва фактите, обективността и безпристрастността си по отношение на отразяването на новините, журналистиката се превръща в пропаганда.
В медиен анализ, който прочетох наскоро, се казва, че по-опасното за обществото от многобройните сайтове за фалшиви новини, са мейнстрийм медииите, които следват „agenda”. В смисъл – пристрастни в информационното обслужване на определена политическа линия, филтрирайки и моделирайки цялото си редакционно съдържание на базата на тази политическа линия, с цел да внушат на публиката си съответните “правилни“ идеи без да обръщат внимание на средствата и методите си. Джулиан Асанж нарече това „ethical corruption”, заразила много медии и журналисти.(Wikileaks изнесе информация, че 65 журналисти от американски мейнстрийм медии, са работили открито или индиректно за кампанията на Хилари Клинтън).
Примери за такова некоректно поведение на медиите могат да се посочат много.
Най-ярките му проявления напоследък безспорно са в отразяването на президентската кампания и битката между Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп за Белия дом; в пропагандната линия за „всепроникващата намеса“ на Путин и дългата ръка на Кремъл, обвинявани, че са виновни едва ли не за всичко лошо, случило се в САЩ последните години; и не на последно място – в предубеденото, едностранчиво и манипулативно представяне на войната и ситуацията в Сирия.
Колкото и да не желаят да повярват мнозина, победата на Тръмп бе до голяма степен резултат не от усилията на сайтове за fake news, а следствие от истеричното поведение на традиционните, мейнстрийм медии. Те не спираха да възвеличават Клинтън, с всякакви средства работеха за това да спечели „най-добрия” възможен кандидат (включително и като оплюваха конкурентът на Клинтън от Демократическата партия Бърни Сандърс) и да сринат репутацията на Тръмп. Дори в деня преди изборите заявиха с абсолютна сигурност, че категоричната победа на Хилъри е извън всякакво съмнение.
Тази стратегия обаче имаше обратен ефект, и сега същите медии, без да осъзнават грешките си, продължават да прилагат същите тактики, за да избягат отговорността за бъркотията, която сами създадоха. Всъщност и в момента те не спират всеки ден да даряват Тръмп с все по-големи дози безплатна публичност, превръщайки го в очите на много хора едва ли не в жертва на несправедлива и кална медийна кампания.
Върхът в развихрилата се fake news пропаганда с участието на повечето мейнстрийм медии в Щатите, бе публикуването в Buzzfeed, след това цитиран от CNN и повечето „про Хилъри“ медии, на изфабрикувания от бивш агент на Британските тайни служби по поръчка на противниците на Тръмп компромат, уличаващ го във “опасни връзки” с Русия и описващ пикантни сексуални сцени с негово участие.
Нито един от фактите във въпросния документ не може да бъде верифициран, нито един източник на информация в него не може да бъде установен, а част от публикуваното дори бе опровергано или доказано като лъжа. Самият Боб Удуърд, един от журналистите, разкрили навремето аферата „Уотъргейт“, вече легенда в разследващата журналистика, нарече този документ „боклук“, който не е трябвало изобщо да вижда бял свят, а камо ли да бъде обект на разследване от страна на Службите.
(В интерес на истината трябва да се каже, че колегата на Удуърд в разкритията им срещу Никсън – Карл Бернщайн, макар и не на висок глас, подкрепи поведението на CNN в този момент, което е поредното доказателство за силното поляризиране на идеите и необратимото разделение във всички слоеве в американското общество).
Друга основна линия в медийната пропагандна война по време на предизборната кампания в САЩ, беше „Джулиан Асанж и Wikileaks са агенти на Кремъл и подкрепят Тръмп“.
Може би най-цитираната и споделяна из интернет статия по тази тема беше на The Guardian:
“Julian Assange gives guarded praise of Trump and blasts Clinton in interview.”
Това тотално лъжливо твърдение се повтаря и в първия параграф на статията с малко по-различни думи: “Julian Assange, the founder of WikiLeaks, has offered guarded praise of Donald Trump. …”
В същата статия се внушава още една голяма лъжа:
“In his interview, [Assange] said there was no need for WikiLeaks to undertake a whistleblowing role in Russia because of the open and competitive debate he claimed exists there.”
The Guardian базира статията си за Асанж върху негово интервю дадено на журналистката Стефания Маурици за La Repubblica.
Ето реакцията на самата журналистка за статията на The Guardian:
(Дан Дрезнер е професор по политология, известен със силните си симпатии към Хилъри Клинтън, колумнист във „Washington Post“, лъжата му в Twitter е ретуитната от над 7500 души).
Дори медии, открито подкрепящи Клинтън, публикуваха статии срещу достигналата безумни нива пропагандната война, захранвана от фалшиви истории и дезинформации – за това, че руските хакери, Кремълската пропаганда и лично Путин са виновни за опорочаването на изборите в САЩ и са причината за загубата на Хилъри и за още куп вътрешни проблеми на страната.
В „Rolling Stone” излезе статия със заглавие „The ‘Washington Post’ ‘Blacklist’ Story Is Shameful and Disgusting. The capital’s paper of record crashes legacy media on an iceberg“.
Конкретният повод бе един списък, публикуван в пропагандния сайт PropOrNot и разпространен от почти всички подкрепящи демократите мейнстрийм медии, включващ стотици сайтове с етикет fake news или като обслужващи руската пропагандна машина.
Голяма част от въпросните медии в списъка наистина са точно такива, но сред тях са включени и много дясно-консервативни или либертариански сайтове, които просто заемат позиции срещу Хилъри Клинтън и в подкрепа на Доналд Тръмп, защитават ценности и идеи, различни от тези на демократите. Освен това, остава обвит в мистерия екипът от „експерти“, който е правил анализа и подбора на сайтовете във въпросния списък.
По същата тема и The New Yorker написаха силен материал, озаглавен „The Propaganda About Russian Propaganda“ в който между другото четем:
„Огромна част от фалшивите про Тръмп истории, фабрикувани от стотици сайтове и наводнили социалните медии вероятно са резултат от руската пропаганда, възможно е в хакването на мейлите на Подеста да са замесени руските тайни служби, но да обозначиш всички легитимни гласове, които не са на твоето мнение като “fake news” и да ги включиш в черен списък от медии, разпространяващи Кремълска пропаганда е още по-плашещо… И въобще да обвиняваме за наши вътрешни проблеми и социални ефекти някакви външни сили и извършители, това звучи толкова „путинистко“.
Дори в социалните мрежи стана вайръл хит meme-то с хаштаг #TheRussiansDidIt.
На лъжите, дезинформацията и разпространението на джихадистката пропаганда за войната в Сирия, с които мейнстрийм медиите масово облъчваха света, няма да се спирам сега,
понеже това е толкова дълбока, сложна и многоизмерна „територия“, че заслужава отделна статия и може би по-голяма дистанция във времето за обективен анализ.
Във всеки случай, алтернативни гледни точки по темата постепенно започнаха да си проправят път дори и в традиционните медии, получавайки по-голяма гласност, макар и твърде неглижирани от официалния пропаганден наратив, а също и често съчетани с персонални атаки към личностите, които ги представят (пр. на журналистиките Ева Бартлет и Ванеса Бийли, на актрисата Карла Ортис, на Тулси Габард, член на Конгреса на САЩ, при това от Демократическата партия и др.).
Вероятно си задавате въпроса, съществува ли в настоящия момент достатъчно сериозна и в същото време алтернативна медия, предпазила се до голяма степен от fake news заразата и от журналистическите грехове в post truth времената?
Ако мога да посоча някакъв конкретен пример, своеобразен benchmark за качествена, професионална журналистика в този труден и объркан за медийната сфера момент, то това, поне лично за мен, безспорно е носителят на наградата „Пулицър“ – Глен Грийнуолд и неговата медия The Intercept.
Следя изявите му още от времето, когато беше в The Guardian, след това – важната му роля в разкритията на Едуард Сноудън да видят бял свят, както и многобройните му статии и самостоятелни разследвания през последните 2 години. Нито веднъж той не си позволи да се поддаде на лични пристрастия и да жертва професионалните си принципи в името на някаква политическа agenda или лична изгода. Въпреки добрите си отношения с Wikileaks, той не се поколеба да подложи на критика Джулиън Асанж във връзка с някои негови грешки и непремерени действия и относно некоректната или липсата на модерация в работата на Wikileaks по документите, които публикуват напоследък. Това обаче не му попречи и да го защити публично, когато всички „про Хилъри“ медии го обливаха с кал, опитвайки се да го изкарат агент на Путин, аморален тип или направо истински дявол, който яде малки деца за закуска.
В това видео Грийнуолд разобличава лъжите на някои от мейнстрийм медиите, с акцент към фалшивата новина, че руски хакери са проникнали в електропреносната система на САЩ, като дава и други примери за изфабрикувани истории от страна на водещи американски журналисти.
Заслужава се да се изгледа и това видео с негово участие: Glenn Greenwald: Democrats Eager to Blame “Everybody But Themselves” for Collapse of Their Party
Когато анализираме тази тема, не бива да забравяме още нещо важно – медийният свят, който критикуваме не без основание, всъщност е проекция и конструкт на реалността, създавана от самите нас. Не интернет е причината за фалшивите новини, той само издигна медиите до друго ниво, и даде повече възможности на всеки, който желае, да бъде Медия. Но за това, което се ражда в медийната реалност, за господстващите в нея post truth трендове, идеологизирани наративи и едностранчиви пропагандни тези, отговорността е само наша.
Този елементарен манихейски дуализъм, това нелепо разделение по оста про Путин – анти Путин, про Тръмп – анти Тръмп, русофили – русофоби, православния Кремъл – неолибералния Запад, националисти/нацисти – соросоиди/грантаджии, Еврогейски съюз – Евразийски съюз, които пронизват крещящо цялата публичната среда и завземат огромната част от медийното пространство, лично аз, някак си не мога да приема, а още по-малко да заема място в подобен ограничаващ, тесен шаблон, конструиращ по матрица сиви маси от едноизмерни личности.
Но животът около нас не е едноизмерен, нито само черен или бял. Има нюанси, дълбочина, детайли, взаимовръзки, които изискват друга настройка за възприемане на реалността.
Цялата тази медийна истерия, и от едната, и от другата страна на оста, няма да доведе до нищо конструктивно, няма да даде положителен резултат за никой от противопоставящите се субекти.
Пропагандата, дезинформацията, манипулацията на общественото мнение не е възможно да бъдат победени със същия тип пропаганда, дезинформация и манипулация, но с обратен знак. Точно обратното – този тип безсмислена и безумна студена виртуална война дори още повече бетонира позициите на враждуващите без никакъв шанс за позитивна развръзка в интерес на гражданите и обществото. Единственият резултат е растящите в геометрична прогресия психоза на омразата и мазохистичен фанатизъм.
“Социалните медии свеждат сложни социални предизвикателства до елементарни мобилизиращи слогани, които отекват в ехо стаите на хората с еднакви възгледи, вместо да ангажират с убеждаване, диалог или постигане на консенсус. Речта на омразата и неистините се появява рамо до рамо с добрите намерения и истините”, пише Ваел Гонем, граждански активист от Египет.
И вместо заключение – как може да се реши проблема с фалшивите новини и паралелната медийна реалност на пост-истината и „алтернативните факти“?
Налагането на специални закони (каквито опити вече има), определено не е решение. Те несъмнено ще дадат повече власт на репресивните институции, която не е ясно как ще бъде прилагана и на базата на какви точно критерии. Отнемането на права в името на сигурността е стратегия, която активното гражданско общество никога няма да приеме.
Проф. Орлин Спасов неотдавна каза в едно интервю, че “има само едно нещо, което може да е по-лошо от фалшивите новини, и това е цензурата; опасността, че под претекст за справяне с fake news медиите, може да се стигне до постепенно ескалираща цензура, е съвсем реална.“
Самите глобални платформи като Facebook, Google, Twitter също заявиха, че предприемат технологични промени в техните news feed и SERP алгоритми, както и че ще подобрят системите си за модерация на съдържанието, за да се справят с настъплението на фалшивите новини.
Между другото небезизвестният експерт по дигитални медии Евгений Морозов силно разкритикува интернет гигантите, че до голяма степен те носят отговорност за Post Truth феномена. Той вижда генезиса на fake news медиите до голяма степен в развитието на т.нар. дигитален капитализъм, чийто възход се базира на деструктивния според него култ към рекламния клик и интернет трафика, които са и в основата на бизнес модела на компании като Facebook и Google.
Съвсем наскоро и шефът на IAB Рандъл Ротенберг призова горещо цялата рекламна уеб индустрия да си постави за основна цел борбата с фалшивите новини и сайтовете, които ги използват, за да генерират чрез тях рекламни приходи; Ротенберг окачестви моделираната от fake news сайтовете медийна среда като “moral failure”.
Аз лично съм убеден, че само чисто технологични решения няма да помогнат. Първо, защото в основата на проблема са хората и второ, защото това може да доведе до друг вид изопачаване на истината.
“Трябва да бъдем сигурни, че по-малките медии и алтернативни източници на информация няма да бъдат убити. Казано образно, ако всички големи медии бъркат, а само един локален журналист е прав за дадено събитие, дали новите алгоритми няма да му попречат да стигне до потребителите на информация в интернет?“, опасява се Джонатан Олбрайт, преподавател по журналистика в Elon University в САЩ.
Не на последно място, възможно е многобройни интернет тролове организирано да започнат да докладват новини, които не отразяват тяхната гледната точка, като фалшиви и така да манипулират Фейсбук алгоритъма.
Какво остава тогава? Според мен има още две важни решения, колкото и наивни и нереалистични да изглеждат те…
Първото е да развиваме критичното си мислене, да имаме винаги едно здравословно съмнение към информацията, която идва до нас от медиите или социалните мрежи. Скептицизъм в малки дози винаги е добре дошъл. Да не робуваме на емоции и пристрастия, когато трябва да верифицираме фактите, да се научим доколкото е възможно, самостоятелно да конструираме истината – понякога и от малки „парчета“, идващи от няколко информационни източника, дори и някои от тях да не са сред най-любимите ни. Да не се затваряме в своеобразни filter bubbles от пространства и хора, които мислят точно като нас и споделят точно същите идеи като нашите. Да се опитаме да бъдем отворени към различната гледна точка, към алтернативната позиция, да допускаме, че е възможно не винаги ние да сме правите, че понякога може и да грешим или да сме били подведени…
А второто се отнася до медиите и до тези, които имат претенциите да се наричат журналисти. В тази професия има общоприети стандарти, добри практики и етични правила. Да, много журналисти ги знаят, много медии са заявили официално, че ги спазват и градят работата си, базирайки се на тях.
Уви, на практика обаче се получава нещо съвсем различно. И може би тук е мястото да си ги припомним отново.
Code of Ethics на една от най-големите американски професионални организации – Society of Professional Journalists, синтезира на една страница най-важните и основополагащи принципи, които никой човек, свързан с медиите и журналистиката, никога не бива да забравя:
В статията са използвани материали от Capital, Investor, Columbia Journalism Review, The Intercept, The Guardian, Democracy Now!, Buzzfeed, The Hill, Zerohedge, Breitbart, New York Post, Rolling Stone, NewYorker, Global Research, Time, New York Times, Washington Post, CNN, RT, La Repubblica, The Economist, The Wall Street Journal, Gizmodo, Independent, Reuters, The Free Thought Project, Activist Post, Wiley Online Library, Jon Rappoport’s Blog, PropOrNot, Wikipedia и др.
